След третото събуждане обаче не успя да заспи.
В кръчмата ставаше нещо необичайно. Някой крещеше с див глас, трошаха се мебели, а после отекна пронизителният вик на стопанката:
— Асагава-сан!
Значи трябва да слезе — Емико не би го будила за щяло и нещяло. Сигурно се бяха развилнели чуждестранни матроси, както предния път. В последно време се бяха научили да се мотаят из туземните квартали, където пиенето беше по-евтино.
Инспекторът се надигна с въздишка, навлече юкатата. Не взе револвера, нямаше нужда. Вместо огнестрелно оръжие взе джитте — стоманен шип с две куки отстрани. Едно време с джитте са отбивали удари с меч, но то вършеше работа и срещу нож, а ставаше и просто за удар по главата. Асагава владееше това оръжие до съвършенство.
Не остави папката в стаята, мушна я отзад в колана.
За облекчение на инспектора патакламата бе предизвикана не от чужденци, а от двама японци. Като ги гледаш, обикновени тимпира, най-долна паплач. Не са якудзи, просто обикновени нехранимайковци. Но много пияни и наперени. Масата обърната. Счупени няколко купички. Старият носач Лига, който често си тръгва последен, седи с разбит нос. Няма други посетители, сигурно са се разбягали. Само в ъгъла е седнал някакъв рибар с медночервеникава обрулена от ветровете муцуна. На тоя хич не му пука, само върти пръчиците, нагъва юфка и не поглежда настрани.
— Това е Асагава-доно, главният началник на полицията! Сега ще видите вие! — провикна се Емико, която май също си го беше отнесла — фризурата й се бе разпиляла, единият ръкав висеше откъснат.
Това подейства.
Единият тимпира с червена превръзка на главата заотстъпва към вратата.
— Стой си на мястото! Не сме оттук! Сега ще си идем и няма да ни видиш повече! — и извади от пазвата нож, за да откаже инспектора да се меси.
— Как така „ще си идем“? — писна Емико. — А кой ще плаща? Я колко купички изпотрошихте! И масата се сцепи!
Тя безстрашно се нахвърли срещу натрапниците с юмруци. Но вторият скандалджия, с дълбоки белези от шарка по лицето, я тресна със замах в ухото и клетницата се стовари в несвяст на пода. Старият Яичи сви глава в раменете и хукна навън.
Асагава бездруго не би оставил мръсниците да си отидат безнаказани, но заради Емико реши да им даде да се разберат.
Той се втурна към вратата и прегради пътя да не избягат.
Двамата се спогледаха. Червеният вдигна нож, сипаничавият извади по-сериозно оръжие — къс меч уакидзаши.
— Заедно! — викна той и двамата едновременно се нахвърлиха срещу Асагава.
Само че не можеха да се мерят с майстор на джитте. Той отби удара с нож просто с лакът, а меча захвана с куката, дръпна го и той полетя към далечния ъгъл.
Без да губи нито миг, Асагава халоса червения с опакото на желязото по китката, изби от ръката му ножа. Сипаничавият се дръпна към тезгяха, опря гръб о него. Другият тимпира се притисна до другаря си. Вече не вдигаха шум, не размахваха ръце, физиономиите и на двамата посивяха от страх.
Без да бърза, Асагава тръгна към тях, въртейки оръжието си в ръце.
— Преди да ви изпратя в участъка, ще се наложи да ви понауча как да се държите в прилични заведения — рече той, освирепял от мисълта, че така и не бе успял да се наспи.
Междувременно рибарят с медната мутра допи от купичката си остатъците от бульона, изтри уста с ръкав. Наведе се, вдигна падналия уакидзаши от пода, премери го в длан и изведнъж, без да замахва, го метна.
Острието се вряза в гърба на инспектора малко над мушамената папка.
Асагава се обърна, лицето му бе сърдито и недоумяващо. Олюля се, едва пазейки равновесие.
Тогава първият тимпира с червената превръзка светкавично измъкна изпод дрехите си къс прав меч. Той направи леко движение отляво надясно, сякаш пъдеше муха, и главата на инспектора, напуснала плещите, весело се затъркаля по пода.
Снимката на съпругата
В думата „Булкокс“, ако се пише със сричковата азбука, има пет букви: бу-ру-ко-ку-су. В кръгчето, разположено в центъра на тайнствената схема, имаше само два знака. Впрочем това не значеше нищо: японците обичаха да съкращават прекалено дългите чуждестранни думи и фамилии, при това тъкмо с първите две срички. Значи в кръгчето пише „бу-ру“.
Докторът сложи на масата подготвената още от вчера тетрадка — записки отпреди пет години, посветени на историята на японските нинджи. Тъкмо тук бе копирал от един старинен трактат тайната азбука на клана професионални убийци.