И пак се зачуди — защо невидимият рискува със зигзагите между куршумите? Можеше да хвърли една такава звездичка и да приключи.
Той се наведе (от рязкото движение всичко се залюля) да обърне мъртвеца по гръб.
И видя, че Онокоджи още е жив.
В отворените му очи се ширеше ужас, треперещите устни жадно се отваряха за въздух.
— Нан джа? Нан джа?102 — шепнеше умиращият.
Вероятно така и не беше разбрал какво се е случило. Тичал е презглава, без да вижда какво става наоколо, и изведнъж удар в тила…
— Това беше нинджа. Булкокс го е изпратил — рече Фандорин, който се бореше със световъртежа. — Ще ви закарам при лекар. При доктор Туигс.
Но беше очевидно, че никакъв лекар не е в състояние да помогне на княза, вече подбелваше очи.
Изведнъж той се напрегна, събра всичките си сили и ясно произнесе:
— Не е Булкокс… Дон…
— Какво?
— Дон… Цурумаки…
И край. Челюстта му трепна и увисна. Под отворените клепачи се виждаше само бялото на очите му.
В ударената глава на титулярния съветник гръмна: донн… — донн… — донн…
Главоболие
Струваше му се, че само за половин минута се е отпуснал върху дъските, за да отмине пристъпът на световъртеж, но когато отвори отново очи, установи, че лежи в спалнята си, на леглото, съблечен гол и увит с одеяло, а от двете му страни над него са се надвесили две теснооки глави: едната кръгла, с щръкнала късо подстригана коса, другата издължена и изрядно сресана на път. Бяха Маса и Сирота, които гледаха титулярния съветник с един и същ израз на крайна тревога.
— Какво… става… с мен? — с усилие продума Ераст Петрович, пресъхналият му език едва се движеше.
Тоя простичък въпрос предизвика цяла дискусия на японски, след която японците си кимнаха, сякаш се разбраха за нещо, и деловодителят внимателно заразказва:
— На сутринта госпожа О-Юми събудила вашия слуга. Казала: „Господарят е зле, усещам го. Да вървим бързо.“ Затичала се по крайбрежната към товарните пристани, Масахиро я последвал. Той казва, че тя е тичала и е оглеждала кейовете. На един от най-далечните, в пределите на туземния град, са ви намерили без съзнание, цял в кръв.
Фандорин погледна Маса, който многозначително присви очи. Аха, схвана Ераст Петрович, не са разказали на Сирота, че наблизо са намерили труп. Това е правилно. Но откъде О-Юми е научила, че съм в беда? И как се е досетила, че трябва да ме търси на брега? Удивителна жена. Къде е всъщност?
Той обиколи с поглед стаята, но не я видя.
— Госпожа О-Юми направила нещо — изглежда, е притиснала някаква вена и кръвоизливът спрял. Тогава тя откъснала парче плат от роклята си и ви превързала. Наредила на слугата да ви откара у дома, а самата тя не се прибрала. Казала, че спешно е необходима отвара от някаква планинска трева, Масахиро не запомнил наименованието. Ако не сте изпиели тая билка, кръвта в главата засъхвала, превръщала се на камъче и след време сте можел да умрете. Слугата ви носил до Сетълмента, там му провървяло да срещне ранобуден рикша… А на сутринта в жилището ви връхлетял господин консулът, видял, че сте без съзнание, превързан. Наругал слугата. Извика ме и ме изпрати за лекар. Аз тръгнах към доктор Туигс, понеже знаех, че ви е приятел… А господин консулът спешно замина за посолството в Токио…
В тоя разказ имаше много непонятни неща, но Фандорин най-много се учуди на странното поведение на Всеволод Виталиевич.
— Връхлетял?
Деликатният Доронин рано сутринта да връхлети в жилището на помощника си? Трябва да се е случило нещо наистина невероятно.
Сирота се смути и не отговори нищо.
— А какво каза доктор Туигс?
Японците отново се спогледаха. И пак не последва отговор. Маса каза нещо с угрижен тон и деловодителят преведе:
— Трябва да лежите, да ви се сменят компресите през час и не бива да се вълнувате. Главата ви е ударена много силно. Така каза доктор Албертини.
— З-защо Албертини, а не Туигс?
Оживената дискусия на японски тоя път остана без превод.
Главата наистина страшно го болеше, гадеше му се, но цялата тая тайнственост взе да омръзва на Ераст Петрович.
По дяволите и докторите, и консула. Имаше да се вършат по-важни неща.
— Маса, Асагава-сан коко, хаяку103! — заповяда титулярният съветник.
Слугата замига и уплашено погледна Сирота, който многозначително се закашля.