Сърцето на Ераст Петрович препускаше все по-бързо с всяка изминала секунда. Той рязко седна в леглото. Прехапа устна, за да не извика от болка.
— Маса, дрехите ми!
Минаваше два, когато Фандорин се върна в консулството, смазан от размерите на сполетялата ги катастрофа. Вероятно щеше да бъде още по-потресен, ако не беше постоянният световъртеж и спазмите, които току пронизваха черепа му от едното слепоочие до другото. Поради това титулярният съветник не можеше да се отърве от усещането за пълна нереалност на станалото, за някакъв прилепчив кошмар. Такива неща не се случваха наяве.
Инспектор Асагава убит от някакви хулигани. Ако се вярва на японската полиция — случайно, при безсмислено пиянско сбиване.
Сержант Локстън починал в кабинета си от сърдечен удар.
Аутопсията показала, че в мозъка на доктор Туигс се спукал кръвоносен съд.
Всичко това можеше да се приеме за твърде малко вероятно, но теоретично възможно съвпадение на случайности, ако не беше човекът фантом, убил свидетеля, както и изчезването на трите улики.
От кабинета на доктора бе изчезнала шифрованата схема. У сержанта не бяха открити никакви клетви, написани с кръв. Японската полиция изобщо не беше чувала у инспектора да е имало някаква папка с донесения.
Всеки път, щом Фандорин се опиташе да проумее смисъла на тая чудовищна верига от събития, започваше ужасно да му се вие свят и моментално му се повдигаше. Камо ли да осмисли и изгради версията за Дон Цурумаки — за такова нещо нямаше капка сила.
А най-мъчителни терзания на болния вицеконсул причиняваше изчезването на О-Юми. Къде беше тя? Дали щеше да се върне? Какви планински треви, по дяволите?
Лудост, лудост, лудост!
Едновременно с Фандорин, само че откъм „Мейн стрийт“ се зададе и спря пред консулството двуместна курума, от която слязоха Доронин и военноморският агент Бухарцев, дявол го взел. Те забелязаха приближаващия вицеконсул и мрачно се загледаха в него.
— Ей го героя — на висок глас се обърна капитан-лейтенантът към Всеволод Виталиевич. — Нали казахте, че бил едва ли не на смъртно легло, а я го вижте как се перчи. Ако знаех, нямаше да бия път дотук, щях да го извикам в Токио.
Началото не предвещаваше нищо добро, пък и откъде ли да се очаква нещо добро?
Доронин се вгледа в бялото, сякаш напудрено лице на помощника си.
— Как се чувствате? Защо не сте на легло?
— Б-благодаря ви, всичко е наред.
Фандорин се ръкува с консула, а с Бухарцев, който демонстративно прибра ръка зад гърба си, размениха само неприятелски погледи. В края на краищата двамата служеха в различни ведомства, а имаха и един и същ клас — девети, така че чинопочитанието не пострада.
Но чиновете са чинове, а положението — положение, и морякът незабавно демонстрира кой представлява тук държавната власт.
В кабинета на консула той зае, без да пита, неговото място зад бюрото. Наложи се Всеволод Виталиевич да седне на стола. Фандорин остана прав — не от притеснение, а от страх, че седне ли, няма да може да се изправи. Той се подпря на стената, скръсти ръце пред гърдите.
— Деловодителят! Ей, как ви беше името… — провикна се през отворената врата капитан-лейтенантът. — Стойте наблизо, може да имам нужда от вас!
— Слушам — чу се от коридора.
Доронин се намръщи, но премълча. А Фандорин осъзна, че тия думи бяха изречени за по-голяма тежест: един вид, ей сега, направо тук ще се състои съдът, ще бъде издадена сурова присъда, остава само тя да бъде издиктувана.
— Ние с негово превъзходителство така и не успяхме да научим нищо конкретно от вашия началник — зло и напористо започна Бухарцев, впил поглед в Ераст Петрович. — Всеволод Виталиевич само повтаря, че поема отговорността за всичко, но не успява да обясни нищо по същество. Затова ми е възложено да проведа дознание. Смятайте, Фандорин, че в мое лице отговаряте пред посланика. Дори нещо повече — пред самата Руска империя!
Титулярният съветник, след кратко колебание, сведе глава. Добре, нека да е империята.
— И тъй, първо — продължи с прокурорски тон капитан-лейтенантът. — Йокохамската туземна полиция е открила край някакви складове трупа на княз Онокоджи, човек от висшето общество, роднина на мнозина високопоставени особи.
„Складове ли?“ — учуди се Ераст Петрович и си спомни многозначителната гримаса на своя слуга. Значи преди да отнесе от пристана изгубилия свяст господар, той се е сетил да пренесе трупа на друго място. Браво, Маса.
— При прегледа на документите на скоропостижно починалия началник на чуждестранната полиция стана ясно, че гореспоменатият княз Онокоджи е бил арестуван в общинския затвор — Бухарцев повиши тон, като подчертаваше всяка дума. — А там е бил въдворен по настояване на руския вицеконсул! Какво означава това, Фандорин? Какъв е тоя самоволен арест, при това на такава персона? Цялата истина, без да скривате нищо! Само това може поне донякъде да облекчи очакващото ви наказание!