Выбрать главу

— Не се боя от наказания — сухо отвърна Ераст Петрович. — Няма никаква пречка да ви изложа известните ми факти. Но преди това трябва да заявя, че съм действал на своя глава, без да известявам господин консула за каквото и да било.

Агентът се усмихна недоверчиво, ала не го прекъсна. Титулярният съветник по най-краткия начин, но без да пропуска нищо съществено, преразказа цялата последователност на събитията, разясни мотивите на действията си и завърши с изброяването на ужасните последици, до които бяха довели тия му действия. Той не търсеше извинение за грешките си, не се оправдаваше. Единственият компромис със самолюбието му бе премълчаната лъжлива следа, която водеше от интендант Суга към Булкокс. Консулът също не бе споменал достопочтения, макар да беше запознат с версията за британските интриги.

— Слугата е по-умен от вас — злъчно отрони агентът, след като изслуша всичко. — Сетил се е да отмъкне трупа на княза надалеч, че японците като нищо можеха да заподозрат руския вицеконсул в убийство! Като ви слуша човек, вие, Фандорин, излизате истински патриот на отечеството, герой партизанин, същи Денис Давидов104! Ами защо премълчавате за вашите изпълнения с Булкокс?

Знае, разбра Фандорин. Но вече няма значение.

— Да, това беше моя грешка. Подведох се по една лъжа. Вижте…

Понечи да разкаже за предсмъртната измама на интенданта, но Бухарцев го прекъсна:

— „Грешка“! „Подвел се по лъжа“! Хлапак! Да забъркате такава конфузия! Заради някаква фуста, тоест, кимоно! Картел105 от самия Булкокс, главния правителствен съветник! Кошмар! Дипломатически скандал!

На това място титулярният съветник престана да разбира каквото и да било — само притисна пронизаното от болка слепоочие.

— Какъв к-картел? За какво говорите?

— Мстислав Николаевич говори за предизвикателството от Булкокс, което донесоха днес в осем сутринта — поясни Доронин. — Във връзка с вашето безсъзнателно състояние се наложи аз да приема картела. Документът е съставен според всички формални изисквания, правото за избор на оръжие е оставено на вас, условието е само едно — жив трябва да остане само единият от противниците. Веднага след като секундантът на Булкокс си тръгна, пристигнаха от туземната полиция по повод на княз Онокоджи… Наложи се незабавно да отпътувам за Токио, за да докладвам на негово превъзходителство.

Фандорин се усмихна кисело — ето ти още едно потвърждение, че Булкокс не е никакъв заговорник, нито задкулисен злодей, действащ чрез наемни убийци, а британски джентълмен, който е готов да изложи живота си на куршум или острие, за да измие понесеното оскърбление.

— И ще ми се усмихва! — избухна Бухарцев. — Опозори званието на руски дипломат и му е смешно! Заради кого? Заради някаква продажна…

— Млъкнете! — кресна срещу капитан-лейтенанта Фандорин. — Още една дума и с вас също ще се стреляме, докато единият умре!

— Тоя човек не е просто за гонене, той е за лудница, за усмирителна риза! — промърмори Мстислав Николаевич, но без одевешната си величавост.

Явно не му се излизаше на дуел до смърт.

— Господа, господа — намеси се консулът. — Вършим обща работа и трябва заедно да намерим изход от крайно неприятна ситуация. Нека не се караме! Ераст Петрович, казахте, че преди да умре, князът е посочил като главатар на заговора Дон Цурумаки?

— Да. Но защо един предприемач, един меценат, един привърженик на прогреса ще убива министъра? Главата ми не го побира…

Трябва обаче да посочим, че главата на титулярния съветник в момента не беше в състояние да побере кой знае колко — болката я стягаше и смазваше.

— Защо пък не? — бавно потърка брадичка Всеволод Виталиевич. — Защо пък не… Съвсем си е логично. Цурумаки е конституционалист, привърженик на парламентаризма, който би отворил пред човек като него неограничени възможности. Докато Окубо бе класически следовник на просветения абсолютизъм. От гледна точка на господин Облака министърът представлява препятствие на пътя на социалния и икономическия прогрес, щом тъй и тъй заприказвахме за прогреса. В цялата работа не е имало нищо лично. Просто „новите японци“, към които спада и нашият общ приятел, са свикнали да решават проблемите по най-простия и ефикасен начин. Какво по-ефикасно от това да премахнеш една фигура от дъската и да спечелиш партията… А Цурумаки разполага с предостатъчно технически възможности за осъществяване на замисъла си. Първо, запазил е собствена гвардия още от времето на гражданската война — така наречените Черни куртки, които му служат предано. (Фандорин си спомни невидимите слуги от имението в Блъф.) Второ, Дон на практика притежава цялата сенчеста Йокохама с всичките й вертепи и бардаци. А това означава тесни връзки с престъпния свят. (Да, да, „Ракуен“, Гърбавия, помисли си Ераст Петрович.) Накрая — Дон е запазил още от времето на революцията тесните си връзки със сацумските самураи, с които заедно воюваше против шогуна.

вернуться

104

Генерал-лейтенант Денис Василиевич Давидов (1784–1839) — хусар, писател и поет приятел на Пушкин. През отечествената война 1812 година действа с отряд казаци и хусари в тила на Наполеоновата армия като руши френските комуникации и залавя обози и пленници. Смята се за основоположник на партизанските действия в руската военна доктрина. — Б.пр.

вернуться

105

Cartel! (фр.) — официално послание, предизвикващо получателя на дуел. — Б.пр.