Консулът млъкна, изчерпал аргументите си, но от думите му мозъкът на титулярния съветник най-сетне се размърда, макар и доста вяло.
Цурумаки беше съвсем наясно, че неговият храненик е шпионин и изобщо несигурен човек. С помощта на далекогледната тръба той, както знаем, бе наблюдавал не само звездите, но и съседната къща, където нощем често се бе отбивал Онокоджи. А се познаваше и със Суга…
Капитан-лейтенантът нанесе последния удар:
— Хм. А известно ли ви е, господа, че преди няколко дни покойният Суга е спечелил на карти от Цурумаки разкошно имение? Спомена ми го австрийският посланик, играли са в неговата вила. Помагат ли ни с нещо тия сведения?
Заслужаваше да се отбележи, че след споменаването на дуела тонът на морския агент се бе променил значително. Сега в него преобладаваше не надменността, а държавната загриженост за интересите на отечеството.
О, да, новината, съобщена от Бухарцев, означаваше много. Ераст Петрович със стон се хвана за главата.
Хем Асагава смяташе да изясни кой точно е „загубил“ имението на карти с интенданта, но самозваните детективи прекалено се увлякоха в играта на стражари и апаши. А междувременно работата е била толкова проста.
Колко много фатални, непростими грешки!
Не бе останало нито едно доказателство. И трите улики бяха унищожени. Единственият свидетел, който знаеше много неща и бе готов да говори, бе убит.
Интендант Суга ще бъде погребан с почести. Неговата партия ще остане на власт.
Тайната стаичка зад кабинета на полицейския началник? Съществуването й не доказва нищо. Там има само купчини изпокъсана хартия. Асагава се бе постарал да накъса компрометиращите документи на толкова малки парчета, че те вече не подлежаха на залепване.
— Остана ни само един коз — произнесе на глас вицеконсулът. — Дон не знае, че ние сме наясно с неговата роля.
— Не бих нарекъл тоя коз силен — сви рамене Всеволод Виталиевич. — Пък и как бихме могли да го използваме?
— Има един начин. Наистина е много рискован, но аз б-бих се опитал…
— Не желая да чувам нищо! — прекъсна го веднага капитан-лейтенантът и дори се престори, че си запушва ушите. — Никакви подробности. Сами си забъркахте тая каша, сами си я сърбайте. Вие и без това няма особено какво да губите. Единственото, което мога да сторя за вас, е да задържа рапорта за двайсет и четири часа. Само че да ви е ясно, Фандорин: тоя документ ще бъде изпратен не на добросърдечния ни посланик, а директно в Санкт Петербург. И така, разполагате с едно денонощие, господа консули. Или ми предоставяте участник, върху когото да хвърля всичката вина за случилото се, или се сърдете на себе си. — Мстислав Николаевич направи многозначителна пауза и завърши, обръщайки се непосредствено към Фандорин. — И запомнете, никакви дуели с Булкокс!
— Но аз не мога да откажа! Това би означавало б-безчестие!
— Не мога дори да си представя кое би било по-голяма катастрофа при сегашния градус на руско-британските отношения — вие ли да убиете Булкокс, или той вас — Мстислав Николаевич се замисли за момент, но почти веднага вдигна ръце. — Не, изключено е. Когато е застрашена честта на страната, Фандорин, трябва да умеем да забравяме личната си чест.
Титулярният съветник погледна агента под око:
— Личната чест, капитан-лейтенант, не може да бъде забравяна никога и при никакви обстоятелства.
Срещнал отпор, Бухарцев отново промени тона — изостави патоса и премина към задушевното убеждение.
— Ах, Ераст Петрович, стига. Какво представляват нашите дребнави амбиции и егоизъм пред лицето на Историята! А ние имаме работа тъкмо с тая госпожа. Застанали сме на предната линия на цялата европейска култура. Да-да, недейте се чуди. Аз много мисля по въпроса в последно време. Преди няколко дни спорех с вас, Всеволод Виталиевич, даже се присмях на японската военна заплаха. А после помислих хубавичко и признавам: прав сте, хиляди пъти сте прав. Само че трябва да се гледа по-надалеч. Не е работата в малка Япония. Скоро срещу Европа ще тръгне нов Чингис хан. Размърдва се и е готов да се пробуди гигантският Китай. Когато се надигне тая жълта вълна, гребенът й ще опре в небесата, тя ще повлече след себе си всичките тия Кореи и Монголии, а най-отгоре на разпенения й връх ще се озове арогантната островна империя с нейното хищно дворянство и алчна новобогаташка буржоазия! — в гласа на Мстислав Николаевич зазвъняха пророчески ноти, очите му пламнаха, капитан-лейтенантът май си представяше как произнася тая реч пред висшите управници на империята. — Новият Монголизъм или Жълтата опасност — така ще го нарека. Милиони и милиони свирепи, теснооки, кривокраки, жълтолики ще връхлетят като непреодолима вълна върху мирните простори на Стария свят. И на пътя на тоя китайски исполин с японска глава, пак, както и във времената на хуните и татарите, ще се окажем ние, славяните… За това трябва да се мисли, Ераст Петрович, а не за себелюбието.