Когато победоносният Булкокс падна върху своя повален съперник, никой от зрителите не разбра какво се бе случило и най-малко от всички — подготвилият се да умре Фандорин. Той изблъска тежкото тяло на англичанина и се надигна, обърса челото си (по което струеше студена пот) с ръка (по която струеше гореща кръв). Достопочтеният лежеше по лице, китката му, която все още стискаше ефеса на шпагата, беше изметната.
Лекарят и секундантите вече тичаха към двамата паднали.
— Тежки рани има ли? — викна му доктор Щайн, клякайки до тях.
Без да дочака отговор, той набързо опипа вицеконсула. Не обърна внимание на порязванията („Това може да почака“) и се зае с Булкокс.
Напипа пулса, вдигна клепача, подсвирна:
— Апоплексия. Бива ли толкова да се тича и скача при такова кръвно? Мистър Цурумаки, вашата карета е по-просторна. Ще го откарате ли у тях? Аз ще го придружавам.
— Ще го откарам, разбира се, нали сме съседи — засуети се Дон и подхвана достопочтения под мишниците.
Избягваше да гледа към Фандорин.
Фандорин бе закаран до консулството от майор Ръскин, който бе пребледнял не по-малко от вицеконсула. Държеше се услужливо и възпитано, поднесе извинения за грубостта си, произлязла от недоразумение — очевидно сериозно се бе притеснил за своята „чугунена глава“. Но титулярният съветник изобщо не мислеше за майора. Младежът цял трепереше — не от облекчение, нито от нерви. Фандорин беше потиснат от явната пристрастност на Съдбата, която вече не за първи път го спасяваше, притичаше му се на помощ в напълно отчаяна, безнадеждна ситуация. Как може Булкокс да получи удар тъкмо в момента, когато на победения оставаше не повече от секунда живот!
Може би скептиците биха намерили рационално обяснение — да кажат, че предвкусването на отмъщението е предизвикало у бездруго запъхтяния англичанин прилив на кръв към мозъка, от което там се е спукал някой кръвоносен съд. Но самият Ераст Петрович беше наясно: опазила го бе неговата щастлива звезда, иначе казано, Съдбата. Но с каква цел? И докога ще продължи всичко това?
Край леглото на окървавения страдалец се бе събрало цялото население на консулството: и прежълтелият от мъка Всеволод Виталиевич с Обаяши-сан, и прехапалият устна Сирота, и хълцащата София Диогеновна, и дори слугинята Нацуко, която впрочем гледаше повече към Маса. Трогателна, дори сърцераздирателна картина, за което в значителна степен допринесе госпожица Благолепова, настояваща веднага, „докато не е станало късно“, да извикат свещеника от фрегатата „Посадник“. Но О-Юми приложи своите вълшебни манипулации и мнимият умиращ чудодейно оживя. Първо седна в леглото, после стана, след което се разходи из стаята. Накрая заяви, че вече, по дяволите, се чувства гладен.
Чак сега се разбра, че никой в консулството още не бе закусвал — всички знаели за дуела и толкова се притеснявали за Ераст Петрович, че хапките им засядали на гърлото. Затова набързо сервираха масата директно в кабинета на Доронин — за конфиденциален стратегически разговор.
Поприказваха за дуела, после преминаха към Дон Цурумаки. Завърналият се разсъдък на титулярния съветник жадуваше да се реабилитира. Планът узря бързо — още не бяха довършили омлета и телешкото печено.
— Той е сигурен, че съм проснат като труп и няма да се оправя скоро, следователно не очаква да го посетя. Това първо — обясняваше Фандорин, боравейки с вилицата. — Във вилата му няма никаква охрана, той много пъти е казвал, че не се страхува от никого. Това второ. А пък ключът от портата все още е у мен, това трето. Изводът? Тая нощ ще му направя една визита a l’anglaise106, тоест без покана.
— Целта? — присви очи Доронин.
— Ще проведем a little friendly chat107. Мисля, че имаме за какво да си поприказваме с Дон.
Консулът поклати глава:
— Смятате да го сплашите ли? Вече имахте възможността да се убедите, че японските акунини не се страхуват от смъртта. Пък и няма да го убиете.
Ераст Петрович избърса устни със салфетка, отпи от червеното вино, взе си резенче филипински ананас. Отдавна, много отдавна не бе се хранил с такъв апетит.
— Защо да го плаша? Нито той е малко дете, нито пък аз съм п-призрак. Не, господа, всичко ще стане другояче. Сирота, мога ли да разчитам на вашата помощ?
Деловодителят, който не откъсваше поглед от вицеконсула, кимна.
— Чудесно. Не се притеснявайте, няма да вършите нищо противозаконно. В къщата ще влезем двамата с Маса. Вашата задача ще бъде от вечерта да заемете позиция на хълма над имението. Това е прекрасен наблюдателен пункт, който освен всичко се вижда оттук. Щом прозорците в къщата угаснат, подавате сигнал. Имате ли фенер с цветни стъкла?