Наложи се да събудят началника на артилерийските складове: стар генерал, воювал още срещу имам Шамил в Кавказ. Той трябваше да разреши на железопътната жандармерия да действа из помещенията на неговото ведомство. Старецът толкова се развълнува, че и през ум не му мина да придиря за тънкостите на юрисдикцията и само час по час гълташе хапове за сърце.
Като видя, че Данилов няма нужда от неговата помощ, инженерът се отказа да се меси в ръководството на засадата. Заедно с Маса те се разположиха в един безистен срещу складовите порти. Фандорин избра това място с умисъл. Ако жандармите, несвикнали на подобни операции, изпуснат някого, Ераст Петрович ще пресече пътя му и няма да го изтърве. Впрочем подполковникът изтълкува избора на инженера по друг начин. В гласа на въодушевения Николай Василиевич се долови известно снизхождение: един вид, разбирам и не мога да ви съдя, вие сте цивилен и не сте длъжен да се навирате в куршумите.
Едва-що бяха сварили да заемат местата си, а нервният генерал, следвайки инструкциите, беше угасил светлината в кабинета си и се бе залепил за прозореца, откъм „Каланчовская“ долетя звънът на градския часовник и минута по-късно три файтона се зададоха от двете страни на тъмната улица: две откъм „Рязански проезд“ и една от „Елоховская“. Всички спряха пред сградата на управлението, от тях скочиха хора (Фандорин наброи петима без тримата, които останаха на каприте). Зашушнаха помежду си.
Инженерът извади от джоба си красив плосък пистолет, изготвен за него по поръчка в белгийските заводи „Броунинг“, и дръпна предпазителя. Камердинерът му демонстративно извърна глава.
Хайде де, давайте, мислено подкани поляците Ераст Петрович и въздъхна — нямаше особена надежда, че орлите на Данилов ще заловят някого жив. Няма страшно, все някой от злодеите ще остане при конете. Той ще е късметлията, който ще се размине с жандармските куршуми и ще падне в ръцете на Фандорин.
Преговорите завършиха. Но вместо да се упътят към вратите на управлението или направо към складовите порти, диверсантите отново се върнаха по файтоните. Изплющяха камшици и трите екипажа, набирайки скорост, се отдалечиха от складовете в посока „Добрая Слобода“.
Забелязаха ли нещо? Или промениха плана?
Ераст Петрович изскочи от безистена.
Каляските вече завиваха зад ъгъла.
Инженерът захвърли скъпото пардесю и хукна след тях.
Слугата вдигна дрехата и с пъшкане търти подир него.
Когато подполковник Данилов и жандармите му изскочиха на прага, „Ново-Басманная“ беше опустяла. Тропотът на копита бе заглъхнал в далечината, а в небето сияеше безметежна луна.
Излезе, че Ераст Петрович Фандорин, отговорен сътрудник на едно изключително сериозно ведомство, човек не в първа младост, не само умее да са катери по стълбове, но и тича с фантастична скорост, при това без да вдига шум и оставайки почти невидим — той хвърчеше покрай самите стени, където нощните сенки са най-гъсти, лунните петна или заобикаляше, или се стрелваше над тях с гигантски скок. Инженерът страшно приличаше на призрак, който стремглаво се носи из тъмната улица по някакви свои отвъдни задачи. Добре че по пътя си не срещна някой окъснял минувач — клетникът би бил разтърсен до дън душа.
Фандорин доста бързо настигна файтоните. И намали темпото, за да не скъсява дистанцията.
Впрочем преследването не продължи дълго.
Оттатък девическата гимназия на Фон дер Визе файтоните спряха. Бяха се подредили в редица, един от кочияшите събра в ръка всички юлари, останалите седем души се насочиха към двуетажна сграда с голяма стъклена витрина.
Един от тях почовърка в ключалката, махна с ръка и цялата компания хлътна вътре.
Ераст Петрович, наблюдавайки иззад ъгъла, пресмяташе как по-лесно да се добере до кочияша. Оня се беше изправил на капрата и внимателно се озърташе на всички страни. Луната ярко осветяваше подстъпите към него.
Пристигна запъхтяният Маса. По лицето на Фандорин разбра, че той всеки момент е готов за решителни действия, прехвърли през рамо фалшивата си плитка и сърдито прошепна на японски:
— Ще се намеся само ако привържениците на негово величество микадо започнат да ви убиват. Докато вие убивате привържениците на негово величество микадо, не разчитайте на помощта ми.
— Разкарай се — отвърна на руски Ераст Петрович. — Не ми се пречкай.
От къщата се чу приглушен вик. Нямаше повече време за губене.
Инженерът беззвучно прибяга до следващия фенер и се спотаи зад него. Десетина крачки го деляха от кочияша.
Фандорин извади от джоба си табакера с монограм и я хвърли настрани.