— Не — отвърна Фандорин, който го слушаше напрегнато. — Но продължавайте. Само, ако може, да преминем от философията към фактите.
— Добре, нека видим фактите. Мисля, че няма нужда да се впускам в подробностите покрай операцията — вие добре се ориентирахте в тях. Възползвах се от помощта на сацумските фанатици и някои високопоставени чиновници, които имат същите виждания за бъдещето на Япония като мен. Жалко за Суга. Той беше ярък човек, щеше да стигне далеч. Но не ви се сърдя — вие ми дадохте в замяна Сирота. За руснаците той беше дребен туземен служител, докато аз ще отгледам от това семенце прекрасен слънчоглед, ще видите. И може би някой ден ще се помирите с него. Трима приятели като вас, мен и него биха представлявали голяма сила.
— Трима приятели ли? — попита Ераст Петрович и пръстите му стиснаха облегалките на креслото. — Имах трима приятели. Вие ги убихте до един.
Физиономията на Дон се изпъна разочаровано.
— Да, много неприятно се получи… Не съм заповядвал да ги убиват, само да им отнемат онова, което не биваше да попада в чужди ръце. Виновен съм, естествено. Но само за това, че не забраних убийството им, а на „невидимите“ това им дай — колкото по-малко главоболия, толкова по-добре. Ето например вас забраних да закачат, понеже сте ми приятел. Затова князът е мъртъв, а вие не.
Титулярният съветник трепна. Това приличаше на истина! Наистина ли Цурумаки не беше искал смъртта му? Но тогава цялата му изградена схема отива по дяволите!
Ераст Петрович сбърчи чело и веднага възстанови логическата верига.
— Да де. Решението да се отървете от мен дойде по-късно, когато ви разказах за предсмъртните думи на Онокоджи.
— Нищо подобно! — възкликна обиден Цурумаки. — Уредих всичко по най-добрия начин. Накарах Булкокс да даде честна дума и той я удържа, защото е джентълмен. Задоволи си самолюбието, поперчи се, унижи ви публично, но не ви осакати, нито ви уби.
— Нима… нима припадъкът е бил инсценировка?
— А вие да не решихте, че го е ударил гръм небесен? Булкокс е честолюбив човек. За какво му е скандал с убийство? А така хем спаси честта си, хем не си навреди на кариерата.
Схемата все пак рухна. Никой не бе възнамерявал да убива Ераст Петрович, пък и щастливата звезда, както се оказва, не била замесена.
Новината направи сериозно впечатление на титулярния съветник, но той все пак не се остави да го изкара от релси.
— А откъде научихте, че с моите приятели притежаваме опасни за вас улики?
— Тамба ми съобщи.
— К-кой?
— Тамба — обясни Цурумаки невъзмутимо. — Главатарят на клана Момоти.
Фандорин окончателно престана да разбира каквото и да е.
— За нинджите ли говорите? Почакайте, доколкото си спомням, Момоти Тамба е живял преди триста години!
— Сегашният е негов потомък, Единайсетият Тамба. Само не ме питайте откъде е научил за вашите идеи — нямам представа, Тамба никога не разкрива тайните си.
— Как изглежда тоя човек? — Ераст Петрович не съумяваше да се справи с нервите си и трепереше.