След секунда колебание титулярният съветник най-сетне отговори на жеста му. Две силни ръце се срещнаха и всяка стисна другата до побеляване на пръстите.
Мъртвото дърво
Европа свърши — половин час след като тръгнаха на път. След кулите на англизирания Блъф последваха фабрични комини и товарни кранове в речното пристанище, след това се заредиха железни покриви, после само керемиди, накрая сламени стрехи на селски постройки, а след някоя и друга миля изчезна и последната следа от градеж — останаха само пътят между оризовите полета, бамбуковите горички и стените от ниски планини, заградили долината от две страни.
Експедицията потегли още преди разсъмване, за да не привлича излишно внимание. Всъщност в кервана нямаше нищо подозрително. Изглеждаха като най-обикновена строителна задруга от ония, които изграждаха мостове и прокарваха пътища из цялата империя на микадо, устремена от средновековието към деветнайсетото столетие.
Начело на кервана се движеше як мъжага с грубо сбръчкано лице. Той като разбойник хвърляше наляво-надясно зорки погледи, които впрочем не се различаваха особено от погледа на строителен майстор или предприемач. Дрехите му — сламена шапка, черна куртка, тесен панталон — бяха абсолютно същите като на неговите работници, просто началникът яздеше, а трийсет и двамата му подчинени вървяха пеш. Мнозина водеха за повод мулета, натоварени с тежки сандъци с оборудване. Дори съпровождащият задругата чужденец с японския си слуга едва ли би се сторил подозрителен на някого — из огромния строеж, в какъвто се бе превърнала Страната на Изгряващото слънце, имаше мнозина европейски и американски инженери. Погледите, с които срещнатите пътници и газещите из рядката кал селяни изпращаха чужденеца, се дължаха изключително на странната самоходна курума, която той бе яхнал.
Фандорин вече съжаляваше, че не бе послушал съвета на консула да си вземе муле — макар бавни и неугледни, тия животни са много по-сигурни от японските коне. Но на Ераст Петрович не му се искаше да бъде неугледен, когато спасява любимата жена. Той взе муле, но не за езда, а за багажа, и го повери на Маса.
Слугата се мъкнеше отзад, теглеше нечифтокопитното за повода и от време на време му подвикваше: „Вари-вари!“ Не че мулето не вървеше, но Маса специално беше разпитал господаря как се подкарва животно на неговия език и сега се перчеше пред черните куртки.
Във всичко останало освен превозното средство титулярният съветник се бе доверил на препоръките на опитния Всеволод Виталиевич. Багажът му се състоеше от мрежа комарник („в японските планини те са истински вампири“); сгъваемо легло („опазил ви Бог да спите на татами — ще ви изядат бълхите“); каучукова вана („местните имат кожни болести, да не вземете да се къпете в баните на странноприемниците“); надуваема възглавница („японците спят на дървени трупчета“); кошници с провизии и всякакви други необходими за из път неща.
Общуването с командира на отряда Камада не беше никак лесно. Той знаеше доста английски думи, но нямаше никаква представа за граматиката и ако не бяха дедуктивните навици, Фандорин за нищо на света не би го разбрал.
Например, Камада казваше:
— Хиа фурому ибунингу цу гоу, найто хотеру супендо. Цумороу маунтин ента.
Ераст Петрович, отчитайки особеностите на японския акцент, първо връщаше фрагментите на тая абракадабра в изходното им състояние. Излизаше: „Here from evening to go, night hotel spend, tomorrow mountain enter.“ И чак след това си изясняваше смисълът на казаното: „Оттук ни чака път до вечерта, нощта ще прекараме в хотел, утре навлизаме в планините.“
За да отговори, трябваше да направи обратната процедура: да разчлени английската фраза на отделни думи и да ги изопачи по японски тертип:
— Маунтин, хау фа? — питаше вицеконсулът. — Нинджа биреджи, хау фа?111
И Камада го разбра прекрасно. Помисли, почеса се по брадата.
— Смудзу иребун ри. Маунтин файбу ри.
Тоест оставаха единайсет ри по равното и още пет ри из планините, дешифрира Фандорин. Общо взето, въпреки първоначалните затруднения, събеседниците се разбираха, а пък по пладне вече толкова се бяха обиграли, че можеха да разискват и много по-сложни материи. Например парламентарната демокрация, която страхотно допадаше на Камада. В империята току-що бе приет законът за местното самоуправление, навсякъде протичаха избори за префектурни управи, за градски и селски кметове и „черните куртки“ вземаха най-дейно участие в това начинание: едни кандидати защитаваха, други, напротив, както се изрази адептът на парламентаризма — „смору фурайтен“, тоест „малко сплашваха“. Мероприятието бе ново, дори революционно за Япония. Изглежда, Дон Цурумаки пръв сред влиятелните политици бе осъзнал цялата важност на малките провинциални правителства, на които в столицата гледаха с ирония като на безполезни декори.
111
Колко са далеч планините? Колко далеч е селището на нинджите? (развален англ.) — Б.пр.