— Тен иаз — Токьо носингу — прокламираше Камада, поклащайки се в седлото. — Провинсу риару пауа. Цурумаки-доно риару пауа, Нипон ноу Токьо, Нипон провинсу112.
А титулярният съветник си мислеше: провинцията си е провинция, но дотогава Дон като нищо ще е овладял и столицата. Хубав триумф на демокрацията ви чака.
Командирът на „черните куртки“ излезе доста бъбрив. Докато преминаваха долината, притискана все по-натясно от заобикалящите я хълмове, той разказваше на спътника си за славните времена, когато заедно с Дон бяха попилели конкурентите в борбата за тлъстите поръчки, как после бяха дошли още по-весели времена — избухнали бунтовете, така че те си отзели на битки и си отяли „фуру бери“ или, казано на разбираем език — на корем.
Личеше си, че старият разбойник е на седмото небе от щастие. Воюването е далеч по-добро от икономстването, призна си той. А малко по-късно додаде, че е по-добро дори от изграждането на демократична Япония.
Като командир наистина нямаше равен. На всеки половин час обикаляше целия керван, проверяваше дали мулетата не куцат, дали товарът им не се е разхлабил, подхвърляше по някоя шега на бойците и колоната веднага тръгваше по-стегнато и енергично.
Фандорин се учуди, че не правеха почивки. Той въртеше педалите без много усилия, съобразявайки се с пешаците, но след двайсетина километра взе да се уморява, докато „черните куртки“ не проявяваха каквито и да било признаци на изтощение.
Обедът продължи четвърт час. Всички, включително и Камада, глътнаха по две оризови топки, пийнаха вода и пак се строиха. Ераст Петрович, който едва бе сколасал да извади на постланата кърпа сандвичите, приготвени от грижливата ръка на Обаяши-сан, се принуди да дъвче в движение, настигайки отряда. Отзад Маса с мърморене теглеше своя Росинант.
Малко след четири часът и след около трийсет километра колоната сви от шосето по някакъв тесен черен път. Местата тук бяха съвсем диви, във всеки случай европейски крак със сигурност не бе стъпвал тъдява. Окото на Фандорин не забелязваше никакъв намек за европейска цивилизация из малките схлупени селца. Деца и възрастни с отворени уста зяпаха не само велосипеда, но и кръглоокия, странно облечен човек. И това само на няколко часа път от Йокохама! Едва сега титулярният съветник взе да осъзнава колко тънък бе слоят модернизация, с който властите набързо бяха лакирали фасадата на древната империя.
На няколко пъти видяха крави — те носеха шарени наметала, изрисувани с дракони, и сламени цървули на копитата. Селяните използваха толкова импозантно издокараните млекодайни като товарен и впрегатен добитък. Титулярният съветник се обърна към Камада, който потвърди: да, глупавите селяни не ядат месо и не пият мляко, защото още са пълни диваци, но няма страшно, скоро и при тях ще дойде демокрацията.
Спряха да нощуват в едно доста голямо село в самия край на долината — оттук започваха планините. Кметът настани „задругата“ в общинската къща — „работниците“ отвън, „майстора“ и „инженера“ — вътре. Сламен под, никакви мебели, надупчени стени от хартия. Значи това бил споменатият сутринта от Камада „хотеру“. Единственият друг гост там бе един скитащ монах с тояга и торбичка за милостиня, но той странеше от тях и през цялото време им обръщаше гръб — не искаше да скверни взора си, като гледа „косматия варварин“.
Фандорин реши да се разходи из селото, но жителите се държаха не по-учтиво от бонзата — децата се разбягваха с викове, жените пищяха, кучетата пресипваха от лай и му се наложи да се прибере. Появи се смутеният кмет, дълго се кланя, извинява и моли гайджина да не ходи никъде.
— Фуру пезанто нева си уайт ман — преведе засмян Камада. — Ю съкасу манки, финку.
Той се сгърби, провеси дългите си ръце почти до пода и запристъпя тежко из стаята, смеейки се с цяло гърло. Доста време отне на Ераст Петрович да разбере за какво става дума. Оказа се, че в селото никога не били виждали бял човек, но един от местните жители преди много години бил в града и видял в тамошния цирк страховита дресирана маймуна, която също била много странно облечена. Фандорин имал същите големи и сини очи, затова простите селяндури се уплашили.
112
След десет години Токио няма да представлява нищо. Истинската власт е провинцията. Истинската власт е господин Цурумаки. Япония не е Токио, Япония е провинцията (развален англ.). — Б.пр.