— Час след разсъмване.
— Тогава трябва да се наспим. Ние със слугата ми ще се разположим при ручея, там е по-прохладно.
Камада измуча нещо, без да се обръща. Изглежда, бе изгубил всякакъв интерес към гайджина.
„Мъртвото дърво, мъртвото дърво“, пулсираше главата на титулярния съветник.
Разжарени въглени
Не беше трудно да се стигне в тъмното до съседния хълм — Фандорин беше запомнил посоката.
И до върха стигнаха лесно, макар да не се виждаше добре — катериш се нагоре, пък като няма вече накъде да се катериш, значи си стигнал върха.
Но когато трябваше да определят накъде се пада отцепената част на хълма, удариха на камък.
Ераст Петрович и слугата му пробваха вляво, вдясно, веднъж насмалко да паднат в пропастта, при това, както се оказа, в погрешна пропаст — на дъното й шумеше рекичка, докато в пукнатината нямаше никакви реки.
Не се знае колко още време щяха да изгубят в търсене, но за щастие небето постепенно изсветля: облаците отплуваха на изток, звездите грейнаха по-ярко, а скоро се показа и луната. След пълния мрак им се стори, че над света се е запалил попилей с хиляда свещи, ставаше дори за четене.
„На Камада щеше да му се наложи дълго да чака буря“, рече си Фандорин, докато водеше Маса към цепнатината. Някъде наблизо забуха бухал, но не звучеше „уху, уху“, както в Русия, ами „уфу, уфу“. Това трябва да е туземен акцент, понеже в японската азбука сричка „ху“ няма, помисли той.
Ей го тясното място, което титулярният съветник бе видял предния път, и обгорения бор отсреща. Тъкмо на него, покойника, разчиташе.
— Нава113 — пошепна на слугата си.
Маса размота дългото въже, което носеше на кръста, подаде го.
Изкуството да хвърля ласо, овладяно в турски плен, отново свърши работа. Фандорин направи широка примка, върза на края й за тежест походно метално чайниче за заварка. Застана над чернеещия откос и завъртя съскащи кръгове над главата си. Чайникът жално издрънча в ствола на бора, изгърмя по камъните. Не улучи!
Изтегли ласото, нави го, хвърли го пак. Примката се закачи за клона чак четвъртия път.
Вицеконсулът нави другия край на въжето около един пън, провери дали е закрепено здраво. Тръгна към цепнатината, но Маса решително отстрани господаря и мина отпред.
Той легна по гръб, прехвърли къси крачета върху въжето и запълзя бързо-бързо, изтегляйки се с ръце. Въжето се люлееше, пънът скърцаше, но храбрият японец не спря нито за миг. След пет минути беше отсреща. Хвана въжето, опъна го, за да обере луфта и да спести на Ераст Петрович люлеенето. Така че пътешествието на титулярния съветник над пролома стана максимално комфортно, само дланите му бяха леко одрани.
Първата половина от работата беше свършена. Часовникът сочеше единайсет и три минути.
— Е, Бог да ни помага — тихо каза Фандорин и извади херщала от кобура.
Маса измъкна от пояса си къс меч, провери дали острието излиза леко от ножницата.
По преценка на Ераст Петрович ширината на висящия остров от цепнатината до пропастта беше към двеста метра. Две минути спокоен ход. Но те се движеха бавно, за да не изпращи някоя съчка, да не изшумолят опадалите борови иглички. Току се вцепеняваха и се вслушваха. Не се чуваше нищо — нито гласове, нито тропане, само обичайните нощни горски звуци.
Къщата изплува от мрака неочаквано, Ераст Петрович за малко да се блъсне в дъсчената стена, плътно долепена до два бора. Приличаше на обикновена селска колиба, каквито бе видял в изобилие при пътешествието през равнината: дървени решетки вместо прозорци, сламен покрив, плъзгаща се врата. Само едно нещо изглеждаше странно — мястото покрай къщурката не беше разчистено, дърветата я заобикаляха от всички страни и преплитаха клони над покрива й.
Мъртвешка тишина цареше в къщата и Фандорин направи знак на слугата си — продължаваме.
След петдесетина крачки откриха втора къщичка, скрита по същия начин в гъстака — един бор направо стърчеше в средата на покрива, вероятно го бяха използвали като колона. Тук също нямаше ни звук, ни светлик.
Недоумението и тревогата накараха титулярния съветник да проявява двойна предпазливост. Преди да тръгнат към къщата на Тамба, увиснала над пропастта, трябваше твърдо да знаят какво точно остава зад гърба им. Затова не стигнаха до края, тръгнаха назад.
Обиколиха на зигзаг цялото островче. Откриха още една къща, която по нищо не се различаваше от предишните две. И толкова.
Излизаше, че цялата „крепост“ се състои от четири дървени постройки, а гарнизон изобщо не откриха.