Всичко това беше много интересно, но една мисъл не даваше мира на Ераст Петрович. Защо джонинът се е разприказвал пред своя пленник, защо намира за необходимо да дава обяснения? Загадка!
— По това време Мидори вече се бе заела с теб — продължи Тамба. — Ти ме заинтригуваше все повече и повече. Как хитро издебна групата на Икемура! Ако не беше Суга, който сръчно оправи положението, моят поръчител можеше да има сериозни неприятности. Но Суга не бе достатъчно предпазлив и ти го разкри. Снабди се с нови улики, още по-опасни от предишните. Поръчителят нареди да свършим с теб веднъж завинаги. Да убием княз Онокоджи, който му създаваше все повече грижи, и да избием всички ви: началника на чуждестранната полиция, Асагава, плешивия доктор. И теб.
— И мен също ли? — трепна Фандорин. — Значи, казваш, Дон те е накарал да убиеш и мен?
— Най-вече теб.
— И защо не го направи? Тогава, на п-пристана?
Старецът въздъхна тежко, погледна дъщеря си.
— Защо, защо… А защо си губя времето с теб, вместо да ти извия врата?
Титулярният съветник, когото тоя въпрос живо интересуваше, затаи дъх.
— Нали вече ти казах. Аз съм лош, слаб джонин. Дъщеря ми ме върти на малкия си пръст. Тя ми забрани да те убивам и аз излъгах поръчителя. Какъв позор…
Тамба обори глава и завъздиша още по-тежко, а Фандорин се обърна към О-Юми, която в действителност се казваше другояче.
— З-защо? — изговори той само с устни.
— Защото шиноби се израждат — каза с мъка Тамба. — В предишните времена една девойка нинджа, дъщеря на джонин, за нищо на света не би се влюбила в чужд човек, и то варварин…
— Какво? — пошепна Ераст Петрович.
Изведнъж той видя, че върху кукленското лице на Мидори избива руменина.
— Не те убих, върнах на Дон част от парите и казах, че те е спасило чудо. Но на нея не й стигаше моят позор, тя реши да ме погуби. Когато ти и англичанинът се биехте с мечове, Мидори се скрила в храстите. Тя поразила червенокосия с приспивателна стреличка от фукибари. Направила е ужасна глупост. Когато Цурумаки взел англичанина в каретата си, за да го откара у дома, той открил стреличката в гърлото му и разбрал, че тук са замесени шиноби. Дон си въобразил, че играя двойна игра. Взел предпазни мерки, натъпкал къщата си с охрана, понеже се уплашил, че ще дойда да го убия. А ти, без да знаеш нищо, без да разбираш каквото и да било, си влязъл право в бърлогата на тигъра.
— И ти не ми каза нищо? — обърна се Фандорин към Мидори.
Тя за първи път се помръдна: сведе поглед.
— Да не искаш тя да предаде баща си? Да разкаже на външен човек за клана Момоти? — гневно попита Тамба. — Не, тя постъпи другояче. Дъщеря ми е една влюбена глупачка, но все пак много хитра глупачка. Тя измислила как да те спаси. Мидори е наясно, че Цурумаки не се страхува от теб, а от мен. Не проумява защо съм започнал изведнъж да му преча и затова е много разтревожен. Ако Дон научи, че нинджите са отвлекли твоята любовница, той няма да те убие. Мидори приспала твоя слуга — не задълго, само за няколко минути, и побързала да се прибере у дома, при мен. Разказа ми, че Цурумаки непременно ще те докара тук, за да разбере най-накрая каква е връзката между теб и джонина на клана Момоти… — старецът се усмихна кисело. — Ако знаеше истината, щях да загубя неговото уважение… Първият Тамба не е имал слабости. Без да трепне, зарязал синовете си да гинат в обсадения храм Хиджияма. Аз обаче съм слаб. Моята слабост е моята дъщеря. А слабостта на дъщеря ми си ти. Затова все още си жив и аз разговарям с теб.
Ераст Петрович мълчеше покъртен. Отделните факти се бяха наредили в единна картина, неразрешимите загадки бяха намерили своето разрешение. И все пак той попита — не джонина, а дъщеря му:
— Истина ли е това?
Тя кимна, без да вдига глава. Беззвучно произнесе някаква къса фраза.
„I love you“ — прочете по устните й Фандорин и пулсът заблъска в главата му. Никога преди, дори в най-нежните минути, не беше му казвала тия думи. Или това отново е проклетото джоджуцу?
— Аз не съм ти враг — прекъсна проточилата се пауза Тамба. — Не мога да бъда враг на човек, когото дъщеря ми обича.
Но титулярният съветник, жегнат от мисълта за джоджуцу, непримиримо възкликна:
— Не, ти си ми враг! Ти уби моите приятели! Какво направи с Маса?
— Той е жив и здрав — усмихна се меко старецът. — Просто влезе в стаята с въртящия се под и пропадна в ямата. Моят племенник Джингоро го стисна за врата, за да заспи. Скоро ще можеш лично да го събудиш.
Но вицеконсулът имаше дълга сметка към клана Момоти.