Мидори скочи на земята. Последвал нейния пример, Ераст Петрович установи, че излиза от стъблото на старо разкривено дърво.
Тайната вратичка се затвори и вицеконсулът видя, как очертанията й напълно се изличиха върху грубата, обрасла с мъх кора.
— Закъснях! — възкликна отчаяна Мидори. — Ти си виновен!
Тя изтърча на поляната. Там сред тревата се движеха бавно черни силуети. Миришеше на барут и кръв. В утринната мъгла проблесна нещо продълговато.
Дулото на оръдието, вгледа се Фандорин и се завъртя да се огледа.
Подземният проход ги бе извел на върха на хълма. Идеално място за обстрел — Камада трябва да си го беше набелязал предварително.
Схватката вече бе завършила. Очевидно не бе продължила дълго. Изсипалите се от хралупата шиноби бяха изненадали „черните куртки“ в гръб.
Сред поляната на един пън беше седнал Тамба, който пушеше лулата си. Останалите шиноби носеха убитите. Зрелището беше страховито, дори донякъде отвъдно: над стелещата се по земята мъгла сновяха черни сенки две по две, вдигаха за ръцете и краката мъртъвците (също черни, но с бели лица) и ги слагаха в редици пред своя водач.
Титулярният съветник преброи: четири редици по осем тела във всяка и отстрани — още един труп, сигурно на стария разбойник Камада. Нито един не бе успял да се спаси. Дон Цурумаки така и няма да научи какво се е случило с неговия отряд…
Покъртен от зловещата картина, Фандорин не забеляза как Мидори се върна при него. Хрипкавият й глас прошепна точно в ухото му:
— Така или иначе закъснях, а не ни остана време да довършим.
Гъвкава ръка го хвана през талията и го помъкна обратно към входа за подземния проход.
— Ще вляза в историята на джоджуцу като велика първооткривателка — шепнеше Мидори, докато буташе титулярния съветник в хралупата. — Хрумна ми една много интересна композиция. Ще я нарека „Любовта на две къртици“.
Нощното сливане на света
Тамба рече:
— Аз зная много за теб, ти знаеш за мен малко. От това възниква недоверието, от недоверието произлиза неразбирането, неразбирането води до грешки. Питай за всичко, което искаш да научиш, и аз ще ти отговоря.
Те бяха седнали на разчистената поляна пред къщата и наблюдаваха как от долината се надига слънцето и изпълва земята с розово сияние. Тамба пушеше малката си лула и час по час я зареждаше с нова порция тютюн. Фандорин също не би отказал да запали, но кутията с манилските пури бе останала в багажа му оттатък пукнатината, която отделяше селцето на шиноби от останалия свят.
— Колко души сте? — попита титулярният съветник. — Само единайсет ли?
На мястото на битката бе видял единайсет души. Когато изцапаните с пръст любовници бяха изпълзели от подземната дупка, шиноби вече бяха приключили с мрачната си задача. Мъртъвците бяха преброени, струпани в яма, засипани с камъни. Хората на Тамба свалиха маските си и Фандорин видя обикновени японски лица — седем мъжки, четири женски.
— Има още четири деца. И Сатоко, жената на Гохей. Тя не участва в боя, понеже скоро ще ражда. Има и трима млади, те са из големия свят.
— Шпионират ли някого? — попита Ераст Петрович.
Щом джонинът иска откровен разговор, защо да се церемони.
— Учат. Единият в Токийския университет — за лекар. Вторият в Америка — за инженер. Третият в Лондон — за електричен техник. Сега без европейска наука сме наникъде. Великият Тамба е казвал: „Бъди пред всички, знай повече от всички.“ Ние следваме тоя завет от триста години.
— Как сте успели толкова години да запазите тайната си?
— Такава е била волята на Първия Тамба. Той казвал: „Най-силен е оня, когото не виждат и не чуват, но който вижда и чува всички.“ И още е казвал: „Нинджите на земята Ига загинаха, сега те са безсмъртни.“
— Но нима Първият Тамба не е загинал заедно с хората си? Разправяха ми, че враговете са изтребили всички до к-крак.
— Не. Тамба се изплъзнал и взел със себе си двама от най-добрите си ученици. Той имал синове, но не взел синовете си и те загинали, понеже Тамба бил истински велик, сърцето му не отстъпвало по твърдост на диаманта. Последният джонин на земите Ига е избрал най-достойните, на които се падало да възродят клана Момоти.
— Как е съумял да се измъкне от обсадения храм?
— Когато светилището на богинята Каннон на планината Хиджияма вече горяло, последните останали нинджи искали да посегнат на живота си, но Тамба им наредил да се държат до сутринта. Предния ден една стрела му извадила окото, всичките му хора били ранени, но властта на джонина била такава, че шиноби не посмели да не се подчинят. На сутринта Тамба пуснал в небето три черни гарвана и се измъкнал заедно с двамата си избраници през подземен проход. А останалите се самоубили, като преди това отрязали лицата си.