— Щом като е имало подземен проход, защо не са се измъкнали всички?
— Тогава воините на Нобунага са щели да ги преследват.
— А защо е трябвало непременно да се дочака утрото?
— За да видят враговете трите гарвана.
Ераст Петрович разтърси глава, окончателно объркана от източната екзотика.
— Какво общо имат трите гарвана? За какво са им п-притрябвали?
— Враговете знаели колко воини се отбранявали в храма — седемдесет и осем души. Те щели непременно да преброят труповете. Ако липсвали три, Нобунага щял да се досети, че Тамба се е изплъзнал, и щял да вдигне цялата империя да го търси. А по тоя начин самураите решили, че Тамба и двама от неговите помощници са се превърнали на гарвани. Нападателите били готови да се сблъскат с всякакво вълшебство, те довели със себе си кучета, обучени да унищожават гризачи, гущери и змии. Имали и ловни соколи. Соколите убили гарваните. Единият от гарваните имал рана вместо едното си око и враговете, които знаели за раняването на Тамба, се успокоили. Мъртвият гарван бил изложен на показ на място, където се пресичали осем пътя и където бил поставен надпис: „Магьосникът Момоти Тамба, победен от управника на Запада и Изтока, пазителя на Императорския Трон княз Нобунага.“ Не минала и година и Нобунага бил убит, но никой не знаел, че това било дело на Тамба. Кланът Момоти се превърнал в призрак, тоест станал невидим. Трите рода, произлезли от великия джонин и неговите двама ученици — Момоти, Адати и Соноти — са се запазили до ден-днешен, като многократно се сродявали. Ние всички, взети заедно, никога не сме били повече от двайсет души. Триста години ние пазим и развиваме изкуството нинджуцу. Първият Тамба щеше да е доволен от нас.
— И нито един от трите рода не се е прекъснал?
— Не, понеже главата на семейството е длъжен предварително да намери наследник.
— Какво ще рече „да намери“?
— Да избере. И не е задължително да е негов собствен син. Кръвта няма значение. По-важно е момчето да притежава необходимите качества.
— Чакай! — възкликна разочарован Фандорин. — Значи ти не си пряк потомък на Първия Тамба?
Старецът се учуди:
— По кръв ли? Разбира се, че не съм. Какво от това? При нас в Япония роднинството и приемствеността се водят по дух. Синът е оня, в когото се е преселила душата на бащата. Аз например нямам синове, само дъщеря. Макар че имам племенници — и от братята, и от братовчедите ми. Но духът на великия Тамба живее не в тях, а в осемгодишния Яичи. Открих го преди пет години в село на отхвърлените. Разчетох по мърлявото му личице знаци, които ми се видяха обещаващи. И май не съм сбъркал. Ако Яичи постига такива успехи и занапред, той ще стане след мен Дванайсети Тамба.
Ераст Петрович реши засега да поспре с въпросите — и без това му се виеше свят.
Вторият им разговор се състоя привечер на същото място, само че сега събеседниците седяха обърнати на другата страна и гледаха как слънцето каца върху съседната планина.
Тамба смучеше неизменната си лула, но сега и Фандорин димеше с пура. Самоотверженият Маса, чиято душа страдаше, понеже бе проспал цялата нощна битка, изгуби половин ден, но снабди господаря си с всичко необходимо — през подземния проход, а после и с помощта на въжен повдигач (оказа се, че и такъв имало) той пренесе от разгромения лагер всичкия багаж. Оттатък остана само неподлежащият на транспортиране „Royal Crescent Tricycle“, който и без това нямаше къде да се кара в селото. Пуснатото на свобода муле бродеше из ливадите, замаяно от сочната планинска трева.
— Имам молба към теб — рече Ераст Петрович. — Обучи ме на твоето изкуство. Ще бъда усърден ученик.
През по-голямата част от деня той бе наблюдавал тренировките на шиноби и се бе нагледал на такива неща, че лицето му бе застинало в слисано-глуповата гримаса, каквато хич не му бе присъща в нормалния живот.
Отначало Фандорин видя как си играят децата. Момченце на около шест години с поразително търпение дресираше мишка — учеше я да тича до паничката с храна и да се връща обратно. Всеки път, щом мишката се справеше със задачата си, той отместваше паничката по-далеч.
— След няколко месеца мишката ще се научи да преодолява разстояние от четиристотин, дори петстотин ярда. Тогава ще може да се използва за пренасяне на тайни бележки — обясни му нинджа на име Ракуда, когото Тамба бе изпратил в помощ на вицеконсула.