Третият ученик, подвижен бързак на около трийсет години (Ракуда обясни, че се казва Оками), се упражняваше със завързани очи. Тамба държеше пред него бамбукова дъска и постоянно променяше положението й, а Оками нанасяше по нея безпогрешно точни удари с ръце и крака.
— Има сетива на прилеп — каза с уважение Ракуда.
Накрая Маса не издържа възхитените възклицания, които през цялото време надаваше Фандорин. Слугата изсумтя шумно, отиде при джонина, поклони се отсечено и помоли за нещо.
— Иска да се бие с някой от учениците — преведе придружителят на Ераст Петрович.
Тамба скептично огледа набитата фигура на бившия якудза, почеса се по брадичката и се провикна:
— Неко-чан!
От съседната колиба, бършейки изцапаните си с брашно ръце, излезе съсухрена старица. Джонинът й посочи Маса и отдаде кратка заповед. Старицата се ухили широко, разкривайки единствения си пожълтял зъб, и свали престилката.
По лицето на Маса личеше колко е оскърбен. Но васалът на Фандорин прояви самообладание. Той приближи почтително матроната и я попита за нещо. Вместо отговор тя го плесна с длан по челото — уж на майтап, но Маса изквича от болка. Изцапаното с брашно чело пребледня, физиономията му почервеня. Слугата понечи да сграбчи дръзката вещица за врата, но тя улови китката му, врътна я леко и майсторът на джуджуцу, познавачът на окинавската борба се просна на земята. Чудната баба не му остави време да се надигне. Скочи към него, притисна го с коляно към земята, стисна гърлото му с костеливите си ръце — победеният захърка и затупа с длан по земята, показвайки, че капитулира.
Неко-чан незабавно го пусна. Поклони се на джонина, вдигна престилката и се прибра в кухнята.
Точно тогава, гледайки засрамения Маса, който не смееше да погледне господаря си в очите, Фандорин реши непременно да изучи тайните на нинджуцу.
Изслушал молбата му, Тамба не се учуди, но каза:
— Трудно е да се проникне в тайните на нинджуцу, човек трябва да посвети на това целия си живот още от раждането. Прекалено си стар, няма да постигнеш майсторство. Би могъл да добиеш известен опит — това е всичко, на което можеш да разчиташ.
— Нека е само опит. С-съгласен съм.
Джонинът изпитателно погледна упорито вирнатата брадичка на титулярния съветник, сви рамене:
— Добре тогава, да опитаме.
Ераст Петрович грейна, тутакси угаси пурата и скочи.
— Да свалям ли куртката?
Тамба изпусна струйки пушек.
— Не. Засега ще седиш, ще слушаш и ще се опитваш да проумееш.
— Добре.
Фандорин послушно седна, извади от джоба си бележника и се приготви да записва.
— Нинджуцу се състои от три основни изкуства: тонджуцу — изкуството да си потаен, тайджуцу — изкуството да владееш тялото си, и буджуцу — изкуството да владееш оръжието.
Моливът заскърца по хартията, но Тамба се засмя и стана ясно, че той просто имитира маниера на лекторите.
— Но докато стигнем дотам, има още много и много време. А засега трябва да станеш като новороден младенец, който открива света и изучава възможностите на собственото си тяло. Ти трябва да се научиш да дишаш, да пиеш, да ядеш, да контролираш дейността на своите вътрешности, да движиш ръцете и краката си, да пълзиш, да стоиш, да ходиш, да падаш. Ние обучаваме своите деца от люлката — люлеем я неритмично и силно, за да се научи мъникът бързо да измества центъра на тежестта. Разтягаме им ставите и сухожилията. Онова, за което обикновените деца ги наказват, при нас се поощрява: да подражават на виковете на животни и птици, да хвърлят камъни, да се катерят по дървета. Ти никога няма да станеш като хората, възпитани в семейство на шиноби. Но нека това не те притеснява. Гъвкавото и издръжливо тяло не е най-важното нещо.
— А кое е най-важното, сенсей? — Ераст Петрович употреби най-уважителното от всички японски обръщения.
— Трябва да умееш правилно да формулираш въпроса. Това е половината от успеха. Другата половина е в умението да чуеш отговора.
— Не г-го схванах.
— Човекът се състои изцяло от въпроси, а животът и заобикалящият ни свят — от отговори на тия въпроси. Определи последователността на интересуващите те въпроси, като започнеш от най-важните. После се настрой да възприемаш отговорите. Те са навсякъде — във всяко събитие, във всяка вещ.