През първия ден Маса не припари до набелязаната плячка — поглеждаше я отдалеч, подготвяше план за действия. Момичето беше хубавко, предизвикваше интерес. Работлива, повратлива, пееше добре. Абе изобщо му беше интересно — как стоят тия неща при ичиноку, жените нинджи. Щом като може с един подскок да направи три салта или да изтърчи по стената до покрива на къщата (с очите си го беше видял), какви ли фокуси ще прави в миг на страст! Ще има после какво да си спомня, да разправя на хората.
Разбира се, трябваше първо да изясни дали не принадлежи на някого от мъжете. Само това липсваше, да си навлече гнева на тия дяволи.
Маса прекара някой и друг час в кухнята на Котенцето, похвали оризовите й питки и разузна всичко, което му трябваше. Има си жених, казва се Рюдзо, много добро момче, но от една година учи в странство.
Чудесно, нека си учи.
Можеше да пристъпи към действия.
Маса отдели ден-два за опознаване с обекта. Никакви премрежени погледи, никакви намеци, опазил ни Буда. Тя скучае без годеника си, на него също му е мъчно далеч от дома, сред чужди хора, приблизително на една и съща възраст са, толкова ли няма теми за разговори?
Поразказа й туй-онуй за йокохамските чудеса (Ецуко не беше стъпвала в гайджинския град). Послъга, разбира се, но само за да стане по-интересно. Полека-лека извъртя разговора към странните креватни обичаи на гайджините. Очите на момичето заблестяха, устните й се разтвориха. Опа! Може и да е шиноби, ама кръвчицата й ври.
Той окончателно се убеди в успеха си и мина към предпоследния стадий — започна да разпитва дали е вярно, че ичиноку имат правото свободно да се разпореждат с тялото си и че сред тях изобщо не съществувало такова понятие като изневяра на мъжа или годеника?
— Как може да изневери някаква трапчинка в тялото? Само душата може да изневерява, а душите ни са верни — гордо отвърна умната Ецуко.
Маса нямаше никакви претенции към душата й, трапчинката напълно му стигаше. Той се пооплака мимоходом, че никога не е прегръщал девойка — много бил притеснителен и несигурен в себе си.
— Ела в полунощ при пукнатината — прошепна Ецуко. — Аз ще те прегърна, щом трябва.
— Това ще е милосърдна постъпка — рече той кротко и замига трогнат.
Трябваше да й отдаде дължимото, бе избрала мястото на срещата идеално. Нощем тук не припарваше жива душа, до най-близката къща имаше поне стотина крачки. В Какушимура не слагаха постове — за какво са им? Оттатък цепнатината в пръстта има „пеещи дъски“, настъпи ли ги някой, започва да буха бухал и се чува надалеч. Предния път, когато с господаря преминаваха по въжето, понятие си нямаха, че селото е готово да посрещне гостите.
С Ецуко всичко стана набързо, дори прекалено. Не се наложи да се преструва на неопитно момченце, за да я разпали. Нападна го направо от храстите, буквално го търкулна на земята и минута по-късно вече охкаше, пъшкаше и викаше, метнала се отгоре върху Маса като котка, която дере с нокти куче.
Нищо особено не се оказа тая ичиноку — момиче като всички останали. Само бедрата й като от камък — така го стисна, че май му направи синини. И капка въображение няма. Дори Нацуко умееше да бъде по-интересна.
Доволната Ецуко бъбреше нещо, галеше Маса по косата, гушкаше се, а той не можеше да скрие разочарованието си.
— Не ти ли хареса? — попита го тя унило. — Да, знам, не съм се учила… Джонинът каза: „На тебе не ти трябва.“ Затова пък знаеш ли колко умело се катеря по дърветата? Същинска маймуна. Искаш ли да ти покажа?
— Покажи ми — вяло разреши Маса.
Ецуко скочи, изтърча до изсъхналия бор и с невъобразима скорост, използвайки и ръцете, и краката си, се закатери по овъгленото стъбло.
Поетична мисъл споходи Маса: живо бяло върху мъртво черно. Дори си помисли дали да не съчини хокку за голото момиче върху изгорелия бор. Хрумнаха му даже двата първи стиха:
Как да го завърши? „… на него жена“? Прекалено буквално е. „Отгоре любовта“? Сричките са шест, а трябват пет.
В търсене на вдъхновение той се претърколи по-близо до дървото — мързеше го да става.
Изведнъж отгоре долетя странен жвакащ звук. С тих стон Ецуко се срина от дървото и падна на земята на две крачки от Маса. Вцепенен от ужас, той видя, че от белия й гръб под лявата плешка стърчи дебела стрела.
Понечи да се втурне към нея, да види дали е жива.