Използвайки суматохата, се размърда още едно тяло, тоя път дребно. Беше осемгодишният Яичи. Той се надигна, олюля се, отръска се. Двама от „черните куртки“ понечиха да го хванат, обаче той се шмугна между разперените им ръце и светкавично се покатери на едно дърво.
— Дръж! Дръж! — разкрещяха се преследвачите.
Затрещяха изстрели.
Яичи прелетя към съседното дърво, после към следващото. Улучен с куршум клон се счупи в ръцете му, но малкият дявол се хвана за друг.
Междувременно с Ракуда бе свършено. Двама от „черните куртки“ останаха да лежат на земята. Другите завлякоха мъртвия шиноби настрана и помогнаха на командира си да се изправи. Той сърдито отблъсна услужливите ръце, смъкна качулката от главата си. Блесна револвер, дългото му дуло проследи скачащото по дърветата момче. Цевта описа къса крива линия, изплю огън и Яичи се стовари като камък.
Маса замръзна с отворена уста, потресен не толкова от точния мерник на стрелеца, а от блясъка на гладко обръснатия му череп. Беше видял тоя човек преди няколко дни! Монахът скитник, който пренощува в селската странноприемница заедно със „строителната задруга“ на Камада, ето кой беше!
И всичко стана окончателно ясно.
Предвидлив човек е тоя Дон Цурумаки. Не е разчитал само на верния, но глуповат Камада. Проводил е подир отряда и съгледвач, който, без да се издава, е огледал и проучил всичко. Видял е клането на хълма, видял е и входа за подземието, и повдигача… Чиста работа, дума да не става!
Монаха (сега вече Маса наричаше командира на „черните куртки“ само с тая дума), изглежда, се бе разтревожил да не оживее още някой от убитите нинджи. Той измъкна късия меч от ножницата и запретна ръкави. Тринайсет пъти се вдигна ръката му с острието, тринайсет пъти се спусна. Пред стената на къщата израсна пирамида от отрязани глави, големи и малки. Монаха боравеше с меча сръчно, личеше опитната ръка.
Преди да пристъпят към финалната част на щурма, командирът заповяда отрядът да се строи в редица.
— Загубите засега не са тежки — обясняваше Монаха, докато крачеше пред строя с пружинираща походка. — Двама убити от голото момиче, двама от оживелия мъртвец, един падна от повдигача и се уби. Но главната опасност тепърва предстои. Ще действаме строго по плана, разработен от господин Сирота. Планът е добър, сами се убедихте. Господин Сирота предполага, че домът на главатаря на таласъмите е пълен с клопки. Затова — крайна предпазливост. Нито крачка без команда. Ясно ли е? — внезапно той се спря и се загледа в тъмнината. — Кой е там? Ти ли си, Рюхей?
Маса, разбрал, че е забелязан, бавно прекрачи напред. Какво да прави? Да се приближи или да търти да бяга?
— Успя все пак да се качиш? Кокалите здрави ли са? Браво. Влез в строя.
Повечето „черни куртки“ бяха последвали примера на командира и бяха открили лицата си, но някои благодарение на Буда не бяха свалили качулките, затова никой не заподозря Маса, само съседът му в редицата го изгледа косо и го смушка с лакът в ребрата — вероятно като приветствие.
— Двайсет души да отцепят поляната — командваше Монаха. — Карабините готови за стрелба, не се разсейвайте. Ако някой шиноби се опита да пробие, убивайте го на място. Останалите с мен в къщата. Не се бутайте, по двама в колона!
Маса не отиде към отцеплението, нареди се сред тия, които ще влизат в къщата, но не успя да се напъха в първия ред, чак в третия.
Планът за щурма май е бил наистина разработен до най-малката подробност.
Дългата двойна колона стигна в тръс до поляната, на края на която тъмнееше дървеното жилище на джонина. Двайсетимата от отцеплението заеха местата си по края на поляната, забучиха в земята факлите.
Останалите като дълга тъмна змия се плъзнаха напред.
— Карабините на земята! — нареди командирът, който не сваляше поглед от къщата, пазеща зловещо безмълвие. — Вади ножовете!
Той поизостана малко от най-предните, спря, сякаш разколебан.
Не му се слага главата в торбата, разбра Маса. Правилно. Ракуда (който заради героичната си смърт сигурно е прескочил поне едно стъпало в цикъла на преражданията) разправяше, че в случай на опасност домът на господаря Тамба заприличва на наежен таралеж — за целта трябвало да се дръпнат някакви тайни ръчки. Обитателите на къщата бяха имали предостатъчно време, така че „черните куртки“ ги чакаха немалко изненади. Маса потръпна от спомена как в оная нощ подът под него се завъртя и той полетя в мрака.