Примоли се наум: „Тамба-сенсей, ако гледате отнякъде през някоя тайна пролука, не ме смятайте за предател. Дойдох да спася господаря си.“ За всеки случай смигна на съмнителната стена — един вид, свой съм.
— Това не е Рюхей — каза някой отзад. — Рюхей не е подстриган така.
— Ей, ти кой си? Я се обърни! — заповяда Монаха.
Маса бързо прекрачи две крачки напред. Не успя да направи третата — татамито току пред съмнителния дирек се оказа фалшиво: само слама и нищо под нея. С отчаян вопъл Маса полетя надолу.
Видя как над него се издига тесен и бляскав метал, замижа, но удар не последва.
— Маса! — пошепна познат глас. — Chut ne ubil!122
Господарят! Жив! Блед, намръщен. В едната му ръка кинжал, в другата малък револвер.
До него беше Мидори-сан — с черно бойно облекло, но без маска.
— Не можем да останем повече тук. Да бягаме! — каза господарката, додаде нещо на гайджински и тримата се дръпнаха от правоъгълната дупка, през която отгоре падаше мека жълтеникава светлина.
В самия ъгъл на мазето тъмнееше нещо като отвесен жлеб, вътре в него висяха две въжета от юта. Явно това беше вътрешността на дирека, дето се видя толкова съмнителен на Монаха.
Господарят се хвана за едно от въжетата и сякаш по вълшебство излетя нагоре.
— Сега ти! — нареди Мидори-сан.
Маса се хвана за грапавото въже и то само го затегли нагоре. Беше абсолютно тъмно и малко тясно, но след половин минута издигането свърши.
Първо Маса видя дъсчен под, после въжето го изтегли наполовина от люка, а по-нататък се измъкна сам.
Озърна се, разбра, че е попаднал на тавана: от двете му страни косо се спускаха скатовете на покрива, през замрежените прозорчета (едно отпред, друго отзад) проникваше слаба светлина.
Маса примига, за да свикнат очите му с полумрака, и видя три фигури: една висока (господарят), една ниска (Тамба) и една със среден ръст (червеноликият нинджа Таншин, който бе нещо като главен помощник на сенсея). От люка излетя Мидори-сан и дървеният капак се затвори. Всички оцелели обитатели на Какушимура май се бяха събрали тук.
Преди всичко трябваше да видят какво става навън. Маса се залепи на прозорчето, в което танцуваха пурпурни сенки. Надникна.
Огненият бордюр от факли опасваше къщата в полукръг от пропаст до пропаст. Между огнените езици стърчаха силуети с пушки в ръце. Ясно беше, че натам нямат работа.
Маса отърча до другото прозорче, но от онази страна беше съвсем зле — долу зееше черната бездна.
Какво излиза? От едната страна бездна, от другата — пушки. Отгоре небе. Отдолу… В пода в далечния ъгъл на тавана жълтееше осветен квадрат — беше дупката, открита от Монаха в третата стая отляво. Там са „черните куртки“ с голи ножове. Значи и надолу няма измъкване.
Ами ако тръгнат най-надолу, към мазето?
Маса изтича до подемното устройство, открехна капака, от който беше се измъкнал преди две-три минути.
Долу се носеха тропот и гласове — враговете бяха стигнали подземието.
Това значеше, че скоро ще стигнат и до тавана.
Всичко беше свършено. Нямаше как да спаси господаря.
Добре де, в такъв случай дълг на васала е да загине заедно с него. Но първо да направи на господаря си последна услуга: да му помогне достойно да се оттегли от живота. В безизходна ситуация, когато си обкръжен от всички страни, единственото, което ти остава, е да лишиш враговете от удоволствието да съзерцават предсмъртните ти мъки. Нека им остане само твоят равнодушен труп и нека мъртвото ти лице ги гледа с превъзходство и презрение.
Какъв начин да предложи на господаря? Ако беше японец, всичко е ясно. Има си кинжал, напълно достатъчен за прилично сепуку. Таншин носи на пояса си къс прав меч, тъй че господарят не би се гърчил от болка. Само да докосне корема си с кинжала и верният Маса тутакси би му отсякъл главата.
Но гайджините не правят сепуку. Те обичат да умират от барут.
Добре, така да бъде.
Без да губи време, Маса приближи джонина, който си шепнеше нещо с дъщеря си и същевременно вършеше нещо неразбираемо: пъхаше една в друга някакви бамбукови пръчки.
Маса учтиво се извини, че прекъсва семейния разговор, и рече:
— Сенсей, време е господарят ми да напусне живота, искам да му помогна. Чувал съм, че християнската религия кой знае защо забранява самоубийството. Моля ви да преведете на господаря, че за мен ще е чест да го прострелям в сърцето или в главата, където пожелае.
В тоя момент към тях се присъедини и самият господар. Размаха револвера, каза нещо. Изглежда, беше стигнал до същата идея.
— Обясни му, че няма смисъл да открива огън — бързо каза на японски Тамба на дъщеря си. — Има само седем патрона. Дори и да не изпусне нито един изстрел и да застреля седем „черни куртки“, това няма да промени нищо. Те ще се уплашат, ще прекратят обиска и ще подпалят къщата. Не са го направили досега, понеже искат да занесат трупа ми на Дон и се надяват да открият някакви скривалища. Но ако се уплашат много — ще прибегнат до огън. Кажи, че съм те помолил да му го преведеш, понеже говоря на английски много бавно. Отдръпни го настрана, отклони му вниманието. Имам нужда още от минута. После действай съгласно уговорката.