Каква уговорка пък сега? За какво му е на Тамба минута?
Докато Мидори-сан превеждаше думите му на господаря, Маса не сваляше поглед от джонина. Той приключи с бамбуковите пръчки и взе да ги пъха в някакъв тесен калъф, за който бе закрепено парче черна тъкан.
Какво ли е пък това странно приспособление?
Флаг, това е флаг! — досети се изведнъж Маса и всичко му стана ясно.
Главатарят на шайката шиноби иска да напусне живота красиво, под разгърнатото знаме на своя клан. Затова се бави още.
— Това знамето на Момоти ли е? — шепнешком попита Маса застаналия до него Таншин.
Оня поклати глава.
— Какво е тогава?
Дебелокожият нинджа остави въпроса му без отговор.
Тамба вдигна плата с напъханите в него бамбукови пръти, наметна го на раменете си, закопча го и стана ясно, че това не е флаг, а нещо като широко наметало.
Джонинът мълчаливо протегна ръка и Таншин постави в нея голия си меч.
— Сбогом — рече сенсеят.
Другият шиноби отвърна с дума, която Маса вече бе чул по-рано тая нощ:
— Конгоджо — и направи тържествен поклон.
Тамба излезе насред помещението, стегна връзките на врата — странното наметало се събра и обхвана плътно тялото му от всички страни.
— Какво смята да прави сенсеят? — попита Маса Таншин.
— Гледай надолу — измърмори оня, застана на четири крака и завря лице в пода.
Наложи се да последва неговия пример.
Оказа се, че в пода са направени шпионки, през които се виждаха и коридорът, и всичките стаи.
Навсякъде сновяха „черните куртки“, а насред коридора блестеше кубето на Монаха.
— Нищо ли не намерихте? — крещеше той, навел се към отвор в пода. — Опипайте всяко шаку123! Изключено е да няма някое скривалище!
Маса вдигна глава от пода, погледна Тамба — тъкмо навреме.
Джонинът натисна с крак някаква ръчка и се отвори нов люк, разположен точно над коридора. Изправен като копие, старецът скочи долу.
Маса отново заби нос в пода, за да не изтърве нещо.
Ах, какво зрелище!
Джонинът се приземи между Монаха и две други „черни куртки“. Двамата само зяпнаха, а бръснатият бързак се хвърли настрани и посегна към револвера на пояса си. Само че нямаше шанс срещу Тамба. Кратко замахване с меча и лъщящото кълбо заподскача по пода, а от прерязаната шия бликна фонтан кръв. Без да се обръща, старият шиноби заметна едната си ръка назад, докосна леко носа на единия от бойците, който се сгромоляса на пода прав като дърво. Вторият се сниши, закри главата си с ръце и старецът го остави на мира.
Той се приведе и отначало бавно, а след това все по-бързо, набирайки скорост, се затича към отворената врата, зад която зееше пропастта. По петите му с вик се втурна цяла тълпа преследвачи.
Маса изпадна във възторг. Последен бой на мостчето, над бездната. Първо, няма кой да те нападне отзад, а второ — толкова е красиво! Пък и „черните куртки“ не си носят пушките, оставиха ги навън. Леле, как ще ги накълца старият Тамба накрая!
Нещо изшумоля до него. Таншин бе скочил и тичаше към прозорчето. Иска да види последния бой на господаря си, съобрази Маса и хукна по него.
През мрежата мостчето се виждаше като на длан. Изгря луната и посребри дъските над черната бездна.
Ето го и джонина — той стремглаво изтърча по сребристата пътека, полите на плаща му се разтвориха като ципестите крила на прилеп. Тамба със засилка се оттласна с крак от ръба и скочи в пропастта.
Ами последният бой — насмалко да извика Маса. Не можеше ли първо да посече десетина-двайсет врагове, пък после да пада в пропастта.
Но Тамба не падна!
Струпалите се на мостчето „черни куртки“ изпищяха от ужас, пък и по челото на Маса изби студена пот. Имаше защо…
Главатарят на клана Момоти се бе превърнал в птица!
Огромен черен ястреб се носеше над долината и бавно се спускаше надолу, облян от лунната светлина.
Маса дойде на себе си от потупване по рамото.
— Сега трябва да побързаме — каза му Таншин, — преди да са се опомнили.
Оказа се, че Мидори-сан и господарят вече се качват на покрива. Трябваше да ги последват.
Под краката им заскърцаха керемидите, в лицето им лъхна свеж вятър. Маса се обърна към пропастта, за да види още веднъж вълшебната птица, но вече я нямаше, беше отлетяла.