Пропълзяха по корем последните няколко крачки, за да не ги видят „черните куртки“ от отцеплението. Но предпазливостта им бе напразна — на поляната горяха факли, ала пазачите бяха изчезнали.
— Къде са те? — попита шепнешком Маса.
И веднага се досети сам — втурнали се бяха в къщата. Има си хас! Командирът е убит, главният нинджа се е превърнал на ястреб. Ако не го беше видял със собствените си очи, за нищо на света не би повярвал.
Отцеплението го нямаше, обаче това не ги ползваше особено. Ако скочат надолу, ще си изпочупят краката, височината беше към четири кена124.
Но Мидори-сан размаха ръка пред самия ръб на покрива и пустотата тихо звънна. От къщата към тъмнината отиваше прозрачно въже. Мидори-сан свали пояса си, преметна го през въжето, върза го на възел, показа на господаря как да си промуши лактите. Самата тя мина без примка — просто се хвана с две ръце, оттласна се и за миг прелетя над поляната. Господарят също не се забави, хвана се за пояса и отлетя, само прошумоля из въздуха.
Дойде редът на Маса. Таншин за секунди му приготви примка, блъсна го в гърба.
Полетът през пространството — над осветената поляна, над огньовете — се оказа страховит, но приятен. Маса едва се удържа да се изпищи от възторг.
Всъщност полетът не завърши по най-добрия начин. От тъмнината срещу него изникна ствол на бор и ако господарят не бе подхванал слугата си, Маса щеше да се сплеска на пихтия. И без това така си удари главата, че свитки му изхвръкнаха от очите.
Към стъблото бе закрепена малка дъсчена площадка, слизаха от нея, напипвайки клоните с крак.
Чак когато скочи на земята, Маса видя, че Таншин е останал на покрива — оттук, от другия край на поляната, черният му силует се открояваше.
Блесна стомана, нещо изшумоля във въздуха. Мидори-сан изтегли и нави прозрачното въже.
— Защо го преряза? — възкликна Маса.
— Ако се качат на покрива и го видят, ще се досетят — отвърна кратко господарката. — Таншин ще скочи.
Още не беше млъкнала, а на покрива се заизкачваха хора отдолу, бяха много. Видяха застаналия на ръба шиноби, развикаха се, втурнаха се към него.
Но Таншин се сви, подскочи, превъртя се във въздуха и след миг вече беше долу. Търкулна се по земята като топка. Скочи на крака.
Към него вече тичаха откъм къщата.
— По-бързо! По-бързо! — зашепна Маса, стиснал юмруци.
Нинджата с няколко скока достигна средата на поляната, но не продължи към гората, спря на място.
Не иска да води преследвачите към нас — досети се Маса.
Таншин изтръгна от земята факла, после още една и хукна срещу враговете. „Черните куртки“ отскочиха от двата бясно въртящи се огнени езика, но веднага се скупчиха отново около самотния шиноби.
Ето че на някого му пламнаха дрехите, друг с крясък побягна настрана, за да угаси горящата си коса. Пламъците танцуваха над тълпата, жилеха, сипеха искри.
Трябваше да бягат, а Маса все гледаше колко красиво умира Таншин. Огнена смърт в обръч от блестящи остриета — може ли да има нещо по-прекрасно?
Господарят теглеше Мидори-сан към гъсталака, сочеше към цепнатината, вероятно имаше предвид повдигача.
Наложи се Маса да обясни на дъщерята на човека-птица, че няма да успеят да се изтеглят през подземния проход. На дъното на цепнатината Монаха със сигурност бе оставил часови, които няма да ги оставят да слязат, ще ги застрелят.
— По-добре е да изчакаме в гората — завърши Маса.
Мидори-сан не се съгласи с него.
— Не. „Черните куртки“ изтърваха баща ми и сега на всяка цена трябва да открият твоя господар. Няма да посмеят да се завърнат при Дон без главата му. Щом свършат да претърсват къщата, ще плъзнат из гората.
— Какво да правим тогава?
Господарката понечи да отговори, но господарят изведнъж се намеси не на място във важния разговор.
Той отмъкна Маса настрана, каза на своя развален японски:
— Мидори-сан отвежда. Ти. Поръчвам. Аз тук.
Как ли пък не! Маса хич не му обърна внимание. Тросна се:
— Как ще я отведа? Да не съм Тамба? Аз не умея да летя по небето.
Дори размаха ръце като криле за по-нагледно, но господарят, естествено, не го разбра. Как да му обясниш нещо, като нищо не разбира на човешки език?
„Черните куртки“ се бяха струпали край тялото на Таншин, вдигаха шум, спореха за нещо. Мнозина от техните бяха убити, включително и командирът, но живите са много повече. Трийсет ли са? Четирийсет? Беше добър в събирането наум и взе да смята.
Господарят има седем куршума в малкия си револвер. Той, Маса, може да убие трима. Ако извади късмет — и четирима. Мидори-сан е нинджа, тя сигурно ще тръшне десетина.