— А вие, дето ще ми придиряте, можехте и сам да стигнете до извода, че е по-добре да се разбираме с вас — миролюбиво заключи Евстратий Павлович. — Закъде сте без мен? Вашата жепемерия дори няма право да води дознание. Пък аз имам, а и от Питер съм докарал най-добрите копои, отлични момчета! Дайте да се разберем другарски, Ераст Петрович. Главата от вас, ръцете и краката от нас.
В предложението на тоя долен тип наистина имаше рационално зърно.
— Добре, щом искате като свои, ще я караме като свои. Само че имайте предвид, Милников — предупреди го Фандорин. — Ха сте взели да хитрувате и да действате зад гърба ми, мислете му. Аз няма да си г-губя времето с оплаквания до началството, ще карам направо: ще натисна тайната точка бакаяро на стомаха ви — и край с вас. Никому нищо и през ум няма да мине.
Не съществуваше никаква точка бакаяро22, естествено, но Евстратий Павлович, който знаеше колко добре Фандорин владее разни японски фокуси, пребледня.
— Недейте ме плаши, и без това здраве не ми е останало. За какво ми е да хитрувам с вас? Една и съща работа вършим. Аз съм на мнение, че без вашите японски чудесии няма да успеем да го хванем тоя дявол, дето гръмна моста. Клин клин избива, иначе няма как. Срещу магиите се действа с магии.
Ераст Петрович сви вежди и внимателно се вгледа в събеседника: дали не го занася, но надворният съветник беше напълно сериозен, а в очите му блесна пламъче.
— Какво си мислите, че Милников няма акъл за две пари? Или че сърцето му е от камък? Че не виждам нищо, че не мисля по въпросите? — Евстратий Павлович се озърна, сниши глас: — Негово императорско величество какъв е, а? Точно така, помазаник Божи. Значи Господ трябва да го пази от безбожния японец, нали така? А каква става тя? Трепят христолюбивото войнство, та пушек се вдига! И кой го трепе? Дребен народец, слабичък. Така е, защото на японеца зад гърба му стои Сатаната, той им помага на жълтурите. А от нашия император Всевишният се е отдръпнал, не ще да помага. Аз четох тия дни един секретен рапорт в департамента от Архангелска губерния. Имало там някакъв старец разколник, разправял, че на Романови им е отредено да царуват триста години, това им бил пределът. А тристате години изтичат. И от това си пати цяла Русия. Ами ако излезе истина?
На инженера му омръзна да слуша врели-некипели. Той се смръщи и рече:
— Хайде стига с вашите полицейски номера. Ако ми се доще да си поприказвам с някого за съдбините на царската династия, ще си потърся събеседник да не е от Специалния отдел. Ще работим ли, или ще ми правите евтини провокации?
— Ще работим, ще работим — прихна в дървеняшки кикот Милников, но искрите в очите му не угаснаха.
Междувременно експертите приключиха с огледа на мястото на катастрофата и представиха заключение, което напълно потвърди Фандориновата версия.
Не особено силният взрив, предизвикал разрушенията, е бил причинен от мелинитов заряд с маса приблизително 5–6 килограма, тоест еквивалент на шестинчов артилерийски снаряд. Всеки друг мост по Николаевската железница би издържал подобно разтърсване, но не и старият Тезоименитски, и то при преминаване на тежко натоварена композиция. Диверсантите много точно бяха подбрали мястото и момента.
Изясни се и загадката как нападателите бяха успели да заложат мината в строго охранявания обект и да я взривят току под колелетата на военния ешелон. Експертите бяха открили на мястото на срутването парчета кожа с неизвестен произход и микроскопични частици плътно лабораторно стъкло. Заключението, над което си бяха блъскали главата, гласеше: кожен продълговат калъф с цилиндрична форма и тънка стъклена спираловидна тръбичка.
Това стигаше, за да може Ераст Петрович да си изясни цялата картина на случилото се.
Мелинитовият заряд е бил в кожен корпус — нещо като калъф за кларинет или друг тесен духов музикален инструмент. Бомбата не е имала метална риза — тя само би отслабила ударната сила и би тежала на атентатора. Използваният детонатор е бил химически, със закъснител, инженерът беше чел за механизмите им. Стъклената тръбичка, съдържаща гърмящ живак, се пробива с игла, обаче живакът не изтича моментално, а след половин или една минута в зависимост от дължината и конфигурацията на тръбичката.