Нямаше място за съмнения: бомбата беше хвърлена от бързия влак, минал непосредствено преди ешелона.
Ситуацията, при която двата влака се бяха оказали в опасна близост един от друг, е била предизвикана изкуствено чрез фалшивата депеша, изпратена от телеграфиста в Колпино (самият той, естествено, бе изчезнал безследно).
Известно време Фандорин си блъскаше главата как точно е била хвърлена мината. През прозореца на купето? Едва ли — твърде голям е рискът калъфът да се удари в железата на моста и да отскочи към реката. После се сети — през отвора на тоалетната. Затова е бил необходим тесен калъф.
Ех, защо изскочи свидетелката със своя съмнителен брюнет? Трябваше да действа, както си го беше решил отначало: да запише имената на всички пътници и да ги разпита. Дори да се наложеше да пусне всички, сега можеше да ги извика и да ги разпита отново — някой със сигурност щеше да си спомни пътуващия музикант, а най-вероятно и не само него, но и компанията му…
Когато тайната на катастрофата се изясни, на Ераст Петрович не му остана време да лекува нараненото си самолюбие, налегнаха го по-сериозни грижи.
Цялата дейност на инженера в железопътната жандармерия (или жепемерията, както я беше нарекъл Милников) през последната година беше насочена към едно: да се зашити най-уязвимият дял от анатомията на боледуващия руски динозавър — неговата главна артерия, аортата. Предприемчивият японски хищник, атакуващ ранения исполин от всички страни, рано или късно щеше да се досети, че няма нужда да се опитва да повали противника, достатъчно е да прегризе неговия единствен кръвоносен съд — Транссибирската магистрала. Останала без боеприпаси, продоволствия и подкрепления, Манджурската армия ще бъде обречена.
Тезоименитският мост е само проба. Движението по него ще се възстанови до две седмици, а засега влаковете се отклоняват през Псков и Старая Руса, губейки само няколко часа. Но ако подобен удар бъде нанесен в която и да е точка след Самара, откъдето магистралата се опъва единичка с дължина над осем хиляди километра, комуникацията ще прекъсне най-малко за месец. Армията на Линевич ще се озове в катастрофално положение. Пък и какво би попречило на японците да извършват диверсия след диверсия?
Вярно е, че Транссиб е нов път, построен по съвременни технологии. Годината не отиде напразно — отработена е добра система за охрана, пък и сибирските мостове не са като Тезоименитския, тях не можеш да ги хвърлиш във въздуха с пет кила взрив, пуснат от клозета. Но японците не са глупаци, ще измислят нещо друго.
Най-лошото е, че са стигнали до решението да поведат релсова война. Сега остава да се чака продължението…
От тая (за съжаление абсолютно неоспорима) мисъл Ераст Петрович го побиха тръпки. Но инженерът спадаше към породата хора, у които страхът предизвиква не парализа или паническо суетене, а мобилизация на всички умствени ресурси.
„Мелинит, д-да, мелинит“, замислено си повтаряше Фандорин, обикаляйки из кабинета, предоставен му от Данилов. Щракаше с пръсти зад гърба си, пускаше кълба дим от пурата, прекарваше дълго време пред прозореца, зазяпан в ясното майско небе.
Нямаше съмнение, че и за следващите диверсии японците ще използват тъкмо мелинита. Те вече бяха пробвали взривното вещество върху Тезоименитския мост и бяха останали доволни от резултата.
Мелинитът не се произвежда в Русия, този взрив е на въоръжение само във френската и японската армии, при това последните му викат „шимосе“, изопачено от руските вестникари на „шимоза“. Тъкмо на шимозата се приписва главната заслуга за Цушимската победа на японската флота: снарядите с мелинит демонстрираха по-голяма пробивна и взривна мощ от руските барутни.
Мелинитът, или пикриновата киселина, идеално подхожда за диверсионна дейност: мощен е, отлично се комбинира с различен тип детонатори и е компактен. Обаче все пак за диверсия срещу голям съвременен мост ще трябва заряд от десетки килограми. Откъде диверсантите могат да вземат такова количество взрив и как ще го транспортират?
Тук беше ключът към разгадката. Ераст Петрович го разбра веднага, но преди да се захване с главното направление, предприе предпазни мерки по второстепенните.
За случай, че мелинитовата версия се окажеше погрешна и врагът е решил да действа с обикновен динамит или пироксилин, Фандорин разпореди да се разпрати до всички складове и арсенали секретен циркуляр с предупреждение. Тая хартийка, естествено, няма да направи охраната по-бдителна, но крадците интенданти ще се замислят дали да продават взривни вещества под тезгяха, а тъкмо това е пътят, по който смъртоносните материали попадат у доморасли бомбаджии. След като предприе тая мярка за подсигуровка, Ераст Петрович се съсредоточи върху пътищата за транспортиране на мелинита.