Ще го докарат отвън, при това най-вероятно от Франция (няма да го доставят от Япония я!).
Товар, тежащ почти сто кила, няма как да се прекара с куфар, разсъждаваше Фандорин, стискайки епруветка с жълтеникав прашец, която му бяха дали от артилерийската лаборатория. Завъртя я пред очите си, разсеяно вдъхна острия мирис — „убийствения аромат на шимозата“, както обичаха да се изразяват военните кореспонденти.
— Всъщност сигурно ще е т-така — каза си изведнъж полугласно.
Бързо излезе от кабинета, викна за каляска и четвърт час по-късно беше на „Мали Гнездниковски“ в сградата на Полицейския телеграф. Там издиктува телеграма с такова съдържание, че операторът, свикнал с какви ли не текстове, само замига на парцали.
Сричка пета, която почти изцяло се състои от разговори на четири очи
Сутринта на 25 май квартирантът на графиня Бовада получи уведомление за пристигането както на Стоката, така и на Пратката — в един и същ ден, както беше планирано. Организацията работеше с точността на хронометър.
Стоката представляваше четири чувала по двайсет и пет кила с царевично брашно, изпратени от Лион за московската хлебарница „Вернер и Пфлайдерер“. Тя очакваше получателя в склада на гара „Москва-Товарна“ на Брестката железница. Тук нещата бяха пределно прости: пристигаш с известието за пратка и се разписваш. Чувалите са здрави, ютени, водоустойчиви. Ако мнителен жандарм или някой крадец ръгне с ножка чувала, от него ще се посипе жълт едрозърнест прах, който в пшеничено-ръжена Русия спокойно минава за царевично брашно.
С Пратката нещата стояха малко по-сложно. По обиколен път от Неапол през Батуми, а оттам по железницата през Ростов на сточна гара Рогожская пристигна запечатан вагон, който по документи се водеше към Управлението на конвойните команди и се съпровождаше от охрана в състав един подофицер и двама войници. Охраната беше истинска, а документацията — фалшива. Тоест във вагона наистина бяха натоварени сандъци, в които, както бе посочено в товарителницата, имаше 8500 италиански пушки „ветерли“, 1500 белгийски револвера „франкот“, милион патрони и динамитни пресовки, но целият тоя арсенал трябваше да попадне не в ръцете на конвойното управление, а у човек по прякор Дрозда. Според плана, разработен от бащата на Василий Александрович, в Москва трябваше да се разпали голяма буна, която да накара руския цар да забрави манджурските степи и корейските концесии.
Мъдрият съставител на плана беше отчел всичко: и че в Петербург квартирува гвардията, и че във втората столица има само събран оттук-оттам гарнизон от резервисти втора ръка, и че Москва е транспортното сърце на страната, и че в града има двеста хиляди гладни, озлобени от беднотията работници. Сред тях със сигурност ще се намерят десетина хиляди луди глави, стига само да имат оръжие. Само една искра — и в работническите квартали моментално ще се вдигнат барикади.
Рибников започна от най-трудното, както бе научен от ранно детство.
Пристигна на сточната гара като щабкапитан. Представи се и заедно с някакъв дребен чиновник от отделението по посрещане на товари се упъти към трети коловоз, за да изчака специалния влак от Ростов. Деловодителят се притесняваше от начумерения офицер, който нетърпеливо тропаше с ножницата на сабята си по дъсчения под на перона. За щастие не им се наложи да стоят дълго, влакът пристигна точно по разписание.
Старшият на караула, доста възрастен подофицер, все още мърдаше устни, четейки документите, подадени му от щабкапитана, а на перона вече се строяваха товарните каруци, наети от Рибников.
Но тук пък стана засечка — никакъв го нямаше полувзводът, който се полагаше да пази кервана.
Попържайки руския бардак, щабкапитанът хукна към телефона. Върна се побелял от ярост и разпиля яда си в толкова многослойни псувни, че деловодителят само се сви, а пазачите закимаха с уважение. Стана ясно, че никой няма да прати на щабкапитана полувзвод.
Наругал се от сърце, Рибников дръпна подофицера за ръкава.
— Слушай, как ти беше името, да, Екимов, гледай сега каква боза стана. Спасявай положението, брат. Знам, че твоята служба беше дотук и не си длъжен, ама нито може да се отпраща вагонът без охрана, нито тук да остане. Пък твоето не се губи, за теб ще има три рубли и за орлите ти по една.
Подофицерът отиде да говори с войниците, същите побелели и омачкани чичовци като него самия.