На петия ден в кабинета, където Ераст Петрович разучаваше най-уязвимите места на Транссибирската железница и ги бележеше с червени кръстчета по картата, той най-сетне дочака дългоочакваното телефонно позвъняване!
— Намерихме! — крещеше в слушалката развълнуван глас, прекъсван от лай. — Господин инженер, намерихме го май! Аз съм водачът дресьор Чуриков, обаждам се от гара „Москва-Товарна“ на Брестката линия! Нищо не съм пипал, както ми наредихте!
Ераст Петрович тутакси телефонира на Милников.
Те пристигнаха на гарата от различни посоки, но почти едновременно.
Дресьорът Чуриков представи на началниците героинята на деня, белгийската овчарка грюнендал:
— Резеда.
Резеда подуши обувките на Фандорин и поклати опашка. И се озъби на Евстратий Павлович.
— Извинявайте, тя е бременна — побърза да поясни водачът. — Но пък това й изостря обонянието.
— Давайте, покажете какво сте намерили! — нетърпеливо настоя надворният съветник.
— Ето, вижте.
Чуриков дръпна кучето за каишката, то без желание се упъти към склада, озъртайки се към инженера. Пред входа се запъна с четирите лапи и даже се излегна на пода, показвайки по всякакъв начин, че не бърза за никъде. И погледна към хората, да не вземат да й се карат.
— Капризничи — въздъхна дресьорът. Той приклекна до кучката, почеса я по издутия корем, пошепна й нещо на ухото.
Резеда благоволи да стане, насочи се към натрупаните сандъци и чували.
— Ето, вижте, гледайте! — вдигна ръка Чуриков.
— Какво да гледаме?
— Ушите и опашката!
Опашката и ушите на Резеда висяха надолу. Тя бавно тръгна покрай редиците, отмина първата, втората. В средата на третата обаче ушите й изведнъж щръкнаха, опашката щръкна нагоре, после се спусна и повече не се вдигна, свряна между задните лапи. Кучето седна и залая срещу четири средно големи чувала от юта.
Бяха дошли от Франция и адресирани до хлебарското дружество „Вернер и Пфлайдерер“. Стоката бе пристигнала със сутрешния влак през Новгород. В чувалите имаше жълтеникав прах, който оставяше по пръстите характерен маслен блясък. Нямаше никакво съмнение — мелинит.
— Минал е границата, п-преди да изпратим кучетата — разучи съпровождащите документи Фандорин. — Е, Милников, отваря ни се работа.
Решиха да свършат работата сами, без участието на копоите. Ераст Петрович се преоблече като железничар, Милников се предреши на товарач. Настаниха се в съседната магазия, откъдето прекрасно се виждаха и складът, и подстъпите към него.
Получателят дойде за стоката в 11.55.
Среден на ръст мъж с вид на продавач в магазин показа квитанцията, разписа се в багажната книга и собственоръчно пренесе чувалите до закрития файтон.
Наблюдателите не се отлепяха от биноклите.
— Изглежда японец — промърмори Ераст Петрович.
— Ами! — усъмни се Милников, докато си нагласяше фокуса. — Чист руснак с малко татарска кръв, както си му е редът.
— Японец е — повтори убедено инженерът. — Може да има примесена малко европейска кръв, обаче формата на очите, линията на носа… Виждал съм го някъде. Но къде и кога? Може и просто да прилича на някой от познатите ми японци. Японските лица не са много разнообразни, антропологията различава само дванайсет основни типа. То е заради островната им изолираност. Нямало е приток на външна к-кръв…
— Заминава! — прекъсна Евстратий Павлович антроположката лекция. — Да побързаме!
Обаче нужда от бързане сега нямаше. За проследяване из града бяха подготвили цял парк от разнообразни каляски и кабриолети, всичките с полицейски агенти, така че обектът нямаше къде да им избяга.
Инженерът и надворният съветник седнаха на пружиниращата седалка на луксозния файтон, завършващ процесията, която много сполучливо изобразяваше оживено движение, и бавно потеглиха по улиците.
Къщите и уличните лампи бяха украсени с флагове и гирлянди. Москва честваше рождения ден на императрица Александра Фьодоровна много по-пищно, отколкото в други години. Имаше си нарочна причина за това: неотдавна царицата най-сетне бе дарила Русия с престолонаследник — след четири момичета, или, както непочтително ги нарече Милников, „халосни изстрели“.
— А момчето, разправят, било някакво хилаво, недомаслено — въздъхна Евстратий Павлович. — Да, Господ ги наказва Романови.
Инженерът дори не отговори, само се смръщи от глупостта на провокацията.
Междувременно обектът се оказа фокусник. При получаването на стоката беше натоварил в закрития си файтон четири чувала, а свали три дъсчени сандъка и осем малки пакета, увити в лъскава черна хартия. Освободи колата. Агентите, естествено, я спряха веднага зад първия ъгъл, но откриха вътре само четири празни чувала. Мелинитът беше изваден от тях и по някаква причина преопакован.