— Кой, майка ви ли? От кого няма да ги получи, от японците?
— Каква майка! — ядосано тръсна глава младежът. — Ах, че хубаво го бях измислил! Имаше да си блъска главата — откъде са тия пари? А после щеше да се досети и да благослови паметта ми. Русия ще ме проклина, а тя щеше да ме благослови!
— Жената, която обичате? — кимна Фандорин, който започваше да се досеща. — Тя е нещастна, безсилна, тия пари щяха да я спасят, да й дадат възможност да започне нов живот?
— Да! Вие си нямате представа каква клоака е тая Самара! А родителите й, ами братята! Скотове, същински скотове! Какво като не ме обича, нека! Защо ли пък да обича жив труп, който изхрачва собствените си дробове? Но аз и от оня свят ще й протегна ръка, ще я измъкна от това блато… Тоест щях да я измъкна… — младият мъж изстена и така се разтрепери, че черната хартия в ръцете му зашумоля.
— Тя няма да получи парите, защото вие не сте взривили моста? Или тунела? — бързо попита Ераст Петрович, който не отлепяше поглед от смъртоносния пакет.
— Моста. Александровия мост. Но откъде знаете? Впрочем какво значение има… Да, самураят няма да плати. За нищо си отивам.
— Значи всичко е заради нея, заради десетте хиляди?
Очилатият поклати глава:
— Не само. Искам да отмъстя на Русия. Гнусна, отвратителна страна!
Фандорин седна на пейката, кръстоса крака и сви рамене.
— Сега вече не можете да докарате на Русия някаква сериозна беля. Ще убиете и осакатите четирийсет клети пътници от трета класа, а дамата на вашето сърце ще си изгние в Самара. — Той помълча, за да остави на младежа време да обмисли казаното, и енергично произнесе: — Имам по-добра идея. Дайте ми експлозива — и момичето, което обичате, ще си получи нейните десет хиляди. А Русия оставете на нейната съдба.
— Ще ме излъжете — прошепна туберкулозният.
— Няма. Давам ви честната си дума — рече Ераст Петрович с такъв тон, че не беше възможно да не му се повярва.
По страните на бомбаджията избиха алени петна.
— Не ща да умирам в болницата на затвора. Предпочитам тук, сега.
— Както решите — тихо отвърна Фандорин.
— Добре тогава. Ще й напиша бележка.
Младият мъж извади тефтер от джоба си, трескаво задраска с молив. Пакетът с бомбата остана на пейката и Фандорин лесно можеше да го вземе, но инженерът не помръдна от мястото си.
— Само по-кратичко, ако обичате — помоли той. — Притеснявам се за пътниците. За тях всеки миг е мъчителен. Ще вземе някой да получи удар, да не дава Господ…
— Да-да, свършвам… — дописа бележката, сгъна листчето и му го връчи. — Името и адресът са вътре…
Едва сега Фандорин взе мината и я подаде през прозореца на жандармите, които беше повикал. Последваха я останалите седем: очилатият внимателно ги вземаше и ги даваше на Ераст Петрович, който ги предаваше навън.
— Сега, ако обичате, излезте — каза обреченият и освободи предпазителя. — И не забравяйте, дадохте ми честната си дума.
Ераст Петрович се взря в небесносините очи на младежа, разбра, че молбите ще бъдат безсмислени, и тръгна към изхода.
Почти веднага зад гърба му изтрещя изстрел.
Инженерът се прибра у дома едва привечер, изморен и натъжен. В Москва на гарата получи телеграма от Петербург: „На добър край излезе работата, но хванете японеца десетте хиляди са шега надявам се.“
Това значеше, че десетте хиляди за самарската Belle Dame sans merci25 инженерът ще трябва да плаща от собствения си джоб, но не това го опечаляваше — не можеше да спре да мисли за самоубиеца, за неговата любов и омраза. Освен това мислите на Ераст Петрович отново и отново се връщаха към човека, който беше измислил как да извлече от чуждото нещастие практическа полза.
Арестуваният пощенец не можа да внесе яснота по въпроса. Може да се каже, че от него не научиха нищо ново. Къде да търсят тоя изобретателен господин също не ставаше ясно. Още по-трудно беше да се познае къде ще нанесе следващия си удар.
На прага на ведомственото жилище го пресрещна камердинерът. Днес Маса особено трудно понесе неутралитета. През целия ден, докато господарят отсъстваше, японецът повтаряше сутри, дори се опита да се помоли пред иконата, сега обаче беше самата безстрастност. Бързо огледа Ераст Петрович — жив и здрав ли е? Като видя, че е жив и здрав, той за миг стисна очи от облекчение и равнодушно докладва на японски:
— Още едно писмо от градския жандармски началник.
Инженерът се намръщи и отвори бележката, с която генерал-лейтенант Шарм настоятелно го канеше у дома си на вечеря в седем и половина вечерта. Бележката завършваше с думите: „Защото вече наистина ще ме обидите.“
25
„Красивата дама без милост“ (фр.) — известна балада на Джон Кийтс по мотиви на средновековна куртоазна поема на Ален Шартие. — Б.пр.