Вчера бе пристигнала също такава покана, която поради липса на време остана без отговор.
Ставаше неудобно. Генералът беше стар, заслужил. Пък и братско ведомство, не биваше да ги обижда.
— Баня, бръснене, смокинг, бяла папийонка, цилиндър — вкиснато каза инженерът на слугата си. — Няма да се бавя много.
Сричка трета, в която Рибников дава свобода на страстите си
На 25 май Гликерия Романовна напразно разкарваше файтона си по булеварда — Вася не се появи. Това я натъжи, макар и не особено. Първо, тя вече знаеше къде може да го открие, а второ — имаше с какво да се захване.
Направо от разходката Лидина се отби в службата на Константин Фьодорович Шарм. Старецът страшно й се зарадва. Изгони от кабинета си някакви офицери с папките им, поръча какао и изобщо пусна в действие цялата си старомодна галантност.
Не й беше никак трудно да завърти разговора към Фандорин. След като размениха клюки за общи петербургски познати, Гликерия Романовна разказа как насмалко щели да загинат в ужасната катастрофа на моста, описа в най-ярки краски видяното и своите преживявания. Детайлно се спря на тайнствения господин с побелелите слепоочия, който бе ръководил разследването.
Силният епитет, както разчиташе Лидина, оказа въздействие.
— За вас може и да е тайнствен, но за мен не е — снизходително се усмихна генералът. — Това е Фандорин от Петербургското железопътно управление. Изключителен ум, космополит, голям оригинал. В момента ръководи едно много важно разследване в Москва. Предупредиха ме, че всеки момент може да поиска моето съдействие.
Думите „важно разследване“ стреснаха Гликерия Романовна. Горкият Вася!
Но тя не показа колко е разтревожена. Вместо това се престори на заинтригувана.
— Космополит? И голям оригинал? Ах, скъпи Константи Фьодорович, запознайте ни! За вас няма невъзможни неща, аз знам!
— Не-не, дума да не става, на Ераст Петрович му се носи славата на разбиван на женски сърца. И вас ли плени с мраморния си лик? Мислете му, ще изревнувам и ще заповядам тайно да ви следят! — шеговито се закани с пръст генералът.
Но упоритостта му не трая дълго и той обеща още същия ден да покани петербургчанина на вечеря.
Гликерия Романовна облече сребристата рокля, която наричаше „фатална“, сложи си тръпчив парфюм, дори леко се гримира, което обикновено не правеше. Стана такава хубавица, че пет минути не можа да се отлепи от огледалото, все си се любуваше.
А гадният Фандорин не дойде. Лидина прекара цялата вечер до празния му стол, слушайки натруфените комплименти на домакина и разговорите на скучните му гости.
На сбогуване Константин Фьодорович разтвори ръце:
— Не дойде вашият „тайнствен“ господин. Дори не благоволи да прати бележка.
Тя взе да успокоява генерала, помоли го да не се ядосва, може би Фандорин е имал важно разследване. Накрая рече:
— Толкова е приятно при вас! И гостите бяха толкова интересни. Знаете ли какво, уредете утре отново вечеря в същия кръг от хора. А на Фандорин му напишете по-строга бележка, за да дойде със сигурност. Обещавате ли?
— На всичко съм готов за удоволствието да ви посрещам в дома си. Но за какво ви е притрябвал толкова тоя Фандорин?
— Не е заради него — доверително сниши глас Лидина. — Просто така, обикновено любопитство. Каприз, ако щете. Просто сега се чувствам много самотна и копнея за общуване. Аз май не ви казах — напуснах Жорж.
Генералът оцени поверителната информация. Той хвърли поглед към досадната си съпруга и предложи утре да обядват някъде навън, но Гликерия Романовна бързо оправи положението. Всъщност на стареца му стигаше напълно просто да пококетничи с привлекателната млада жена, а за обеда в „Яр“26 спомена просто по навик, така старите хусарски коне рият с копито, щом дочуят далечен ек на бойната тръба. На следващия ден Фандорин дойде, макар и със закъснение. Всъщност само това се искаше от него — Лидина изобщо не се съмняваше в своя чар. А днес тя изглеждаше не по-зле, а даже по-добре от вчера, понеже беше измислила да си сложи бродираната мавританска шапчица, от която на лицето й се спускаше прозрачен, абсолютно неземен воал. Стратегията, избрана от нея, беше простичка, но безпогрешна.
Отначало тя изобщо не погледна към него, а любезничеше с най-красивия измежду гостите — офицер от конната гвардия, адютант на генерал-губернатора.
После, отстъпвайки без желание пред молбите на домакина, тя изпълни романса на г-н Пойгин „Не си отивай, остани“, акомпанирайки си сама на рояла. Гласът на Гликерия Романовна не беше кой знае какъв, но имаше много приятен тембър и действаше на мъжете безотказно. Напявайки страстните обещания „с огън-ласка ще те разпаля и изтощя“, тя огледа всички присъстващи мъже, само не и Фандорин.