Едва когато тя самата дойде и спомена за моста, Ераст Петрович сякаш го удари гръм: той я позна, спомни си за нейните показания, довели до фаталната и позорна грешка, и най-важното — сети се кой беше нейният спътник.
Там, пред склада на гара „Москва Товарна“, докато разглеждаше през бинокъл получателя на мелинита, Фандорин веднага усети, че го е виждал някъде, но объркан от японските черти на лицето, се отклони от вярната посока — помисли си, че шпионинът му прилича на някого, когото познава още от Япония. А нещата бяха много по-прости! Беше видял тоя човек с омърляна щабкапитанска униформа на мястото на катастрофата.
Всичко си идваше на местата.
Специалният влак е бил взривен именно от Акробата, както сполучливо го бе кръстил Милников. Японският диверсант е пътувал с бързия влак, съпровождан от своята съучастничка — въпросната Лидина. Как ловко бе плъзнала жандармите по лъжливата следа!
А сега врагът бе решил да удари оногова, който го дебне. Името на тоя любим номер на сектата на невидимите бе „заекът изяжда тигъра“. Но няма страшно, руснаците за същото казват: „Ловила мишката котки.“
Предложението на Гликерия Романовна да идат у тях не изненада инженера — беше очаквал нещо подобно. И все пак вътрешно бе напрегнат, чудеше се дали ще се справи сам с толкова опасен противник.
„И да не се справя — значи такава ми била кармата, войната ще продължи и без мен“ — философски си рече Ераст Петрович и тръгна.
Но в къщата на „Остоженка“ се държеше пределно предпазливо. Кармата си е карма, ала нека видим кой ще направи последния ход.
Когато се оказа, че Акробата не е там, разочарованието му беше огромно. И Фандорин отхвърли всякаква куртоазия. Трябваше на място да научи от съмнителната дама всичко, което можеше.
Не е агентка, разбра го веднага. Съучастието й е неволно и не е посветена в нищо. Наистина, знае къде се крие Акробата, но няма да го издаде за нищо на света, понеже е влюбена до уши. Какво сега, на мъчения ли да я подлага?
Погледът на Ераст Петрович се плъзна по телефонния апарат и идеята узря моментално. Шпионин от такъв ранг не може да няма телефонен номер за спешни случаи.
Фандорин се постара да наплаши Лидина до краен предел, изтърча на улицата, хвана файтон и му нареди да препуска колкото може по-бързо към Централната телефонна станция.
Лисицки се беше настанил на новото си място много комфортно. Госпожиците от централата бяха му надонесли бродирани покривчици, на бюрото му имаше табличка с домашни курабийки, сладко, чайник за заварка. Напетият щабротмистър явно се радваше на голямо внимание.
Като видя Фандорин, той скочи, рязко свали наушника и ентусиазиран възкликна:
— Ераст Петрович, вие сте истински гений! Втори ден седя тук и не спирам да го повтарям! Вашето име трябва да бъде записано със златни букви в историята на полицията! Нямате представа колко интересни и пикантни подробности научих за тия два дни!
— Наистина нямам — прекъсна го Фандорин. — Какъв е номерът на апартамент номер три в къщата на Бомзе на „Остоженка“?
— Секунда — Лисицки разлисти справочника. — Трийсет и седем осемдесет и две.
— Проверете къде се е телефонирало от трийсет и седем осемдесет и две през последния половин час. Б-бързо!
Щабротмистърът изхвърча от стаята и се върна след три минути.
— На телефон сто и четиринайсет двайсет и две. Проверих го вече, това е пансион „Сен Санс“ на булевард „Чистопрудни“. Разговорът е бил кратък, едва половин минута.
— Значи не го е заварила — промърмори Фандорин. — Какъв е тоя пансион? По мое време нямаше такъв. Някакво учебно заведение ли е?
— В известен смисъл — изсмя се Лисицки. — Там се преподава науката на нежните страсти. Заведението е известно, държи го така наречената графиня Бовада. Твърде характерна персона, разработвана е и при нас по един случай. И в тайната полиция я познават добре. Истинското й име е Анфиса Минкина. Биографията й е същински роман от Бусенар28. Обиколила е цял свят. Тъмна личност, но я търпят, понеже понякога прави на съответните ведомства някои услуги. От интимно, но не задължително полово естество — отново се разкиска веселият щабротмистър. — Наредих да се закачим за пансиона. Там са регистрирани два номера, та и за двата. Нали така?
— Б-браво. Сядайте и слушайте. Пък аз междувременно ще завъртя друг телефон.
28