— Ама че неприятно! — възкликна с мъка инженерът. — Хиената му с хиена пак души наоколо и пак ще развали всичко!
Камердинерът отбеляза философски:
— Бездруго няма какво да направим. Да гледаме какво има да става.
И те загледаха.
Отляво и отдясно на входа имаше по един прозорец. И двата бяха тъмни.
— Странно — прошепна Ераст Петрович. — Какво правят там в мрака? Не се чуват нито изстрели, нито викове…
В същия момент чуха вик. Той не беше силен, но в него звучеше такъв животински ужас, че Фандорин и слугата му, без да се наговарят, изскочиха от прикритието си и се затичаха към къщата.
Бързо пълзящ на четири крака човек се показа на вратата и се сурна по стълбите.
— Банзай! Банзай! — викаше безспирно той.
— Идвай де! — погледна инженерът спрелия Маса. — Какво ти става?
Слугата стоеше, скръстил ръце на гърдите, живо въплъщение на обидата.
— Измамихте ме, господарю. Тоя човек е японец.
Нямаше време да го уговаря. Пък и Фандорин се засрами.
— Не е японец — рече той. — Но ти си прав, по-добре е да не си наблизо. Неутралитетът си е неутралитет.
Инженерът въздъхна и продължи напред. Камердинерът също въздъхна и тръгна назад.
Иззад пансиона дотичаха три сенки — хора, облечени с еднакви палта и бомбета.
— Евстратий Павлович! — развикаха се те, като хванаха пълзящия под мишници и го изправиха на крака. — Какво ви е?
Оня крещеше, дърпаше се.
— Аз съм Фандорин — рече приближилият се Ераст Петрович.
Ченгетата се спогледаха, но не казаха нищо, явно нямаше нужда да обяснява надълго и нашироко кой е.
— Откачи май — въздъхна единият, който изглеждаше по-стар от останалите. — Нашите отдавна бяха забелязали, че Евстратий Павлович не е съвсем наред. А сега окончателно е превъртял.
— Японският Бог… Банзай… Махни се от мен, сатана — дърпаше се припадничавият.
Фандорин притисна артерията му, за да не пречи. Надворният съветник отпусна глава, изхърка и увисна в ръцете на своите подчинени.
— Оставете го тук, нищо му няма. След мен! — изкомандва инженерът.
Бързо обиколи стаите, като палеше лампите по пътя си.
Жилището беше празно и безжизнено. Само в спалнята потрепваше завесата в широко разтворения прозорец.
Фандорин се хвърли натам. Зад прозореца беше дворът, а по-нататък незастроена площ и мрачните силуети на далечни къщи.
— Избягал е! Защо не сте сложили човек под прозорците? Как е могъл Милников да се изложи така?
— Сложихме, аз самият бях, ей там стоях — заоправдава се единият от агентите. — Ама като чух Евстратипалич да крещи — и хукнах. Закъсал го е, викам си.
— Ама нашите къде са? — недоумяващо въртеше глава старшият. — Мандрикин, Лепинш, Саплюкин, Кутко, тоя, как му беше името, с големите уши? Да не са го подгонили през прозореца? Тогава щяха да надуят свирките…
Ераст Петрович подхвана внимателен оглед на жилището. В стаята отляво на антрето откри на килима няколко капки кръв. Докосна я — незасъхнала.
Обиколи с поглед наоколо, без колебание се насочи към бюфета, дръпна притворената вратичка. Вътре, фиксиран в менгеме, имаше малък арбалет. Беше разреден.
— Тъй-тъй, познати фокуси — промърмори инженерът и взе да опипва пода на мястото, където бе открил кръвта. — Аха, ето я и пружината. Скрил я е под дъската. Къде обаче е тялото?
Погледна наляво, надясно. Насочи се към огледалото, което висеше срещу прозореца. Опипа рамката, не откри механизма и просто удари лъскавата повърхност с юмрук.
Агентите, тъпо следящи действията на Сребърната лисица, ахнаха: огледалото пропадна в тъмна ниша.
— Ето къде било — доволен подхвърли инженерът и натисна някакво копче.
В стената, облепена с тапети, се отвори вратичка. Зад фалшивото огледало се видя малък килер. На задната му стена имаше прозорче, откъдето идеално се виждаше съседното помещение, спалнята. Половината скривалище се заемаше от фотоапарат на висока тринога, но Фандорин не му обърна внимание.
— Големи уши, казвате? — наведе се да види нещо на пода инженерът — Тоя ли е?
И измъкна в стаята безжизнено тяло със стърчаща от гърдите къса и дебела стрела.
Агентите се струпаха над мъртвия си другар, а инженерът вече бързаше към отсрещната стая.
— Същия фокус — обясни той на старшия агент, който бе влязъл след него. — Тайна пружина под дюшемето. В шкафа е скрит арбалет. Смъртта настъпва моментално, понеже острието на стрелата е намазано с отрова. А тялото е там — той посочи огледалото. — Можете да проверите.