Колкото и да е странно, аргументът на Фандорин подейства. Агентът се надигна.
— И Наполеон ли ни чака?
— И Наполеон. Харесвате ли го? — разсеяно попита инженерът, присвил око към реката.
Един от бойната група, по-съобразителен от другите, тръгна да прескача от шлепа на влекача.
Ераст Петрович заби един куршум току пред носа на хитрягата. Оня веднага се дръпна под прикритието на борда.
— По-внимателно, не се разсейвайте — каза на партньора си Фандорин. — Те схванаха, че трябва да бягат, и сега ще се юрнат един през друг. Не ги пускайте, отсичайте ги с огън.
Отговор не последва.
Инженерът хвърли бегъл поглед към Смуров и изруга. Агентът бе опрял буза на релсите, косата на темето му блестеше от кръв, отворените му очи втренчено гледаха настрана. Убит…
Дали ще се срещне с Наполеон, помисли си инженерът, но в тоя момент не му беше до сантименти.
— Другарю рулеви, към машинното! — дочу се звънък глас откъм шлепа. — По-бързо!
Прикрилият се до носа отново тръгна към влекача. Фандорин въздъхна тежко и стреля на месо — тялото с шум рухна във водата.
Почти веднага след първия тръгна още един, но тялото му се виждаше ясно на фона на бялата палубна надстройка и Ераст Петрович успя да го уцели в крака. Улученият се разкрещя, значи беше жив.
Патроните от Крошкин свършиха. Фандорин взе револвера на мъртвеца, но и там в барабана имаше само три патрона. А до четири часа оставаха цели осемнайсет минути.
— По-смело, другари! — провикна се все същият глас. — Свършват им патроните. Режи въжетата!
Кърмата на шлепа се отдели от пристана, трапът изскърца и пльосна във водата.
— Напред към влекача! Всички едновременно, другари!
Вече нищо не можеше да се направи.
Фандорин дори не стреля, когато цяла тълпа хора се втурна към носа на шлепа — нямаше смисъл.
Влекачът изригна сноп искри от комина, завъртяха се колелата. Въжетата се опънаха, зазвънтяха.
Отплаваха в три и четирийсет и шест по часовника на инженера.
Успя да ги задържи за двайсет и една минути. Срещу цена от два човешки живота.
Фандорин тръгна по брега успоредно на шлепа.
Отначало не му беше никак трудно, после се наложи да се затича, влекачът набираше ход.
Ераст Петрович минаваше под железопътния мост, когато отгоре, от насипа, се понесе грохотът на стоманени колела. От тъмнината с пълна скорост излетя голяма дрезина, натъпкана с хора.
— Насам! Насам! — размаха ръце Фандорин и стреля във въздуха.
По откоса тежко се сурнаха жандарми.
— Кой е с-старшият?
— Поручик Брянцев!
— Ето ги — посочи Фандорин отдалечаващия се шлеп. — Пратете половината от хората по моста на отсрещния бряг. И ще ги подгоним от двете страни. Стигнем ли ги — огън по капитанската кабина. Докато не се предадат. Марш!
Странната гонка на пеши жандарми след плаващия по реката шлеп не продължи дълго.
Ответният огън от влекача бързо взе да отслабва. Революционерите все по-рядко рискуваха да се надигнат над железните бордове. Стъклото на капитанската кабина се пръсна от изстрелите и щурманът водеше кораба на сляпо, без да се показва. Затова половин километър след моста влекачът налетя на плитчина и заседна. Течението завъртя шлепа.
— Прекратете огъня — заповяда Фандорин. — Предложете им да се предадат.
— Хвърляйте оръжието, глупаци! — развика се от брега поручикът. — Нямате изход! Предайте се!
Есерите наистина нямаше къде да се дянат. Над водата висеше рядка утринна мъгла, тъмнината се топеше с всяка изминала минута, а от двете страни на реката бяха залегнали жандарми. Нямаше измъкване дори с плуване поединично.
Оцелелите се събраха при капитанската кабина — явно се съвещаваха.
После един от тях се изправи в цял ръст.
Той беше!
Акробата, или щабкапитан Рибников. Въпреки разстоянието не можеше да го сбърка.
От влекача се чу нестройно пеене, а японският шпионин се засили и прескочи върху шлепа.
— Какво е замислил? Какви ги върши? — нервно попита поручикът.
— „Пощада не иска наш горди «Варяг» и никой за милост не моли!“ — лееше се откъм влекача.
— Стреляйте, стреляйте! — възкликна Фандорин, който видя в ръцете на Акробата малко пламъче, прилично на бенгалски огън. — Това е динамитна пресовка!
Но беше късно. Експлозивът полетя към трюма на шлепа, а фалшивият щабкапитан дръпна от борда спасителен пояс и скочи в реката.
След секунда шлепът цъфна и се разцепи през средата от мощните взривове. Предната му половина подскочи и захлупи буксира. Във въздуха литнаха парчета дърво и метал, по водата се разтече пламтящо гориво.
— Падниии! — изкрещя отчаяно поручикът, но жандармите и без командата му се натъркаляха по земята, закрили глави с ръце.