Пред Фандорин в земята се заби изкривена цев от пушка. Брянцев с ужас гледаше падналата до него ръчна граната. Тя бясно се въртеше на едно място, фабричната й смазка лъщеше.
— Не се бойте, няма да избухне — рече му инженерът. — Няма детонатор.
Офицерът се надигна засрамен.
— Всички ли са здрави? — провикна се той юнашки. — Ставай, строй се за проверка! Ей, фелдфебел! — направи той фуния пред устата си. — Твоите как са?
— Един го закачи леко, вашбродие! — чу се откъм другия бряг.
Отсам парчетата бяха ударили двама, но не много силно.
Докато превързваха ранените, инженерът се върна при моста — там преди време бе забелязал колибата на лодкаря, който отговаряше за шамандурите.
Изкара го с лодката към мястото на взрива. Фандорин стоеше на носа и разглеждаше треските и мазните петна, осеяли цялата повърхност на реката.
— Ще ме вземете ли при вас? — обади се Брянцев. След минута, озовал се в лодката, той попита: — Какво търсите? Господа революционерите са на дъното, това е ясно. По-късно ще извикаме водолази, да изкарат труповете. И стоката, колкото успеят да намерят.
— Дълбоко ли е тук? — обърна се инженерът към гребеца.
— По това време отива към четири-пет метра. Тук-там и по шест задълбава. Лятос, като напече слънцето, става по-плитко, ама сега е дълбочко.
Лодката бавно се носеше по течението, Ераст Петрович не откъсваше поглед от водата.
— А тоя, дето хвърли динамита, безумецът — рече Брянцев. — Поясът не го спаси. Ей го къде плува.
Наистина, пред тях вълните полюшваха червено-белия корков кръг.
— Я г-греби натам!
— За какво ви е притрябвал? — попита поручикът, наблюдавайки как Фандорин се надвесва през борда за спасителния пояс.
Ераст Петрович не удостои приказливия офицер с обяснение. Вместо това изговори:
— Ето къде било гълъбчето.
Той измъкна пояса от водата и се видя, че от вътрешната му страна е закрепена червена гумена тръбичка.
— Познат фокус — усмихна се инженерът. — Само че в древността са използвали бамбук, а не гумен проводник с извадено жило.
— Каква е тая клизма? Какъв фокус?
— Ходене по дъното. Сега обаче ще ви демонстрирам един по-интересен фокус. Засечете времето — и Фандорин прегъна маркуча в пръстите си.
Измина една минута, след нея втора.
Поручикът гледаше инженера с нарастващо недоумение, а инженерът поглеждаше ту към водата, тук към секундарника на часовника си.
— Феноменално — поклати глава той. — Дори за такива като тях…
Третата минута превали половината, когато на трийсетина метра от лодката изведнъж се показа човешка глава.
— Греби! — викна на лодкаря Фандорин. — Пипнахме го! Щом не остана на дъното — наш е!
И действително го пипнаха — хитрият Акробат нямаше накъде да им бяга. Впрочем той и не оказа съпротива. Докато жандармите му връзваха ръцете, той седеше с безизразно лице, затворил очи. Мръсни струи се стичаха от мократа му коса, по ризата имаше зелена тиня.
— Вие сте много силен играч, обаче загубихте — каза Ераст Петрович на японски.
Арестуваният отвори очи и дълго време разглежда инженера. Не се разбра дали е проумял какво му казва.
Тогава Фандорин се наведе и произнесе една странна дума:
— Тамба.
— Какво пък, щом е амба, значи амба31 — равнодушно пророни Акробата. Това бяха единствените думи, които изрече.
Той запази мълчание и в Крутицкия гарнизонен затвор, където го докараха след задържането му.
За разпита пристигна всякакво началство — и жандармското, и военносъдебното, и от тайната полиция, но нито заплахите, нито обещанията накараха Рибников да пророни и една дума. Щателно претърсен и преоблечен в арестантска роба, той седеше неподвижно. Не поглеждаше генералите, само от време на време хвърляше поглед към Ераст Петрович, който не вземаше участие в разпита и изобщо стоеше настрана.
Началствата се блъскаха с упорития арестант чак до вечерта, когато решиха да го отпратят в килията.
Килията беше специална, предназначена за особено опасни злодеи. Заради Рибников взеха и допълнителни предпазни мерки — смениха нара и табуретката със сламеник, отнесоха масата, прибраха и газената лампа.
— Зная ги аз японците, чел съм — рече на Фандорин комендантът. — Ще вземе да си разбие главата о някой ръб, върви после отговаряй за него. Или пък ще се залее с горяща газ. Нека си седи тук на свещи.
— Ако такъв ч-човек реши да умре, не можете да му попречите.
— Мога и още как. Преди месец имах тук един анархист, брей, много луда глава беше, та го държахме овързан като младенец в пелени. Та не ръмжа ли, та по пода ли не се търкаля, та в стената ли не пробва да си разбие главата — не му се мреше на бесилото. Ама си го предадох на палача като едното нищо.