Вече осми месец Доронин нямаше помощник, тъй като високомъдрото петербургско началство бе отпратило вицеконсула Вебер в Ханкоу — уж временно, но явно за много дълго. В момента Всеволод Виталиевич сам движеше всички текущи въпроси: посрещаше и отпращаше руските военни кораби, грижеше се за оставените на брега моряци, погребваше умрелите, арбитрираше скандалите между матросите. А не го бяха пратили в Йокохама, за да се занимава той, човек със стратегически ум, врял и кипял в японския живот, с подобни глупости и дреболии. Сега се решаваше къде е мястото на Япония, а заедно с нея и на целия Далечен изток — под крилото на двуглавия орел или в хищните нокти на островния лъв?35
В джоба на редингота му беше сгънат брой на „Джапан Газет“ с набраната с тлъст чер шрифт телеграма на агенция Ройтер: „Царският посланик граф Шувалов напусна Лондон. Войната между Великобритания и Русия е вероятна, както никога досега.“ Лоша работа. Едва се справихме с жалките турци, къде ще ти воюваме с британците? Напънала се планината и родила мишка. Естествено, ще вдигнем пара, ще поразмахаме оръжия и ще си затраем… Ама пък са чевръсти албионците, дай им целия свят и пак им се вижда малко. Ох, натам върви, че ще изпуснем и Далечния изток, както вече изпуснахме Близкия плюс Персия и Афганистан.
Омурасаки неспокойно разтърси крилца, усетила, че мислите на Всеволод Виталиевич се изпълват с тревожен кармин, но в тоя момент консулът се вдигна на пръсти и се вторачи в пътника с бял тропически костюм и ослепителен колониален корков шлем. Това ли е прословутият Фандорин? Я да те видим, лебеде бял, слез по-насам…
Държавническите мисли на консула се смениха с всекидневни и пеперудата тутакси се успокои.
Колко време, колко мастило беше изхабил за очевидни неща, мислеше си Всеволод Виталиевич. Толкова е очевидно, че не може да върши никаква стратегическа работа без помощник, не му остава време за нищо. Нервът на далекоизточната политика е съсредоточен не в Токио, където се намира господин посланикът, ами тук. Йокохама е главното пристанище в Далечния изток. Тук се замислят всички британски маневри, оттук се заплитат хитроумните интриги. От ясно по-ясно, а колко време се размотаваха!
Хубаво де, по-добре късно, отколкото никога. Въпросният Фандорин, когото първо бяха назначили за втори секретар в посолството, сега е пратен да освободи Всеволод Виталиевич от рутинните задължения. Господин посланикът сигурно е взел това соломоновско решение, след като се е запознал със служебното досие на титулярния съветник. Не е пожелал да задържи при себе си тази непонятна персона. Един вид: да ви е сладко, скъпи Всеволод Виталиевич, бездруго ще го хвърляме.
Белоснежният колонизатор стъпи на кея и последните съмнения се разпръснаха. Това определено беше Фандорин, пасваше по всички описания. Брюнет, сини очи и основната отличителна черта — отрано побелели слепоочия. Брей, как се е издокарал, сякаш за лов със слонове.
Първото впечатление никак не му допадна. Консулът въздъхна и тръгна да го посрещне. Пеперудата омурасаки от сътресението разпери крилца, но остана върху цветето, незабелязана от Доронин.
„Боже мой, и пръстен с диамант — отбеляза Всеволод Виталиевич, докато си кимаха с новопристигналия. — Ах, моля ви се. Мустачките засукани, прическата изрядна! И как морно гледа! Същи Чацки. Онегин36. И пътешествията са му дотегнали, както и всичко друго на тоя свят.“
И веднага след взаимното представяне попита с простодушен израз на лицето:
— Кажете ми бързо, Ераст Петрович, видяхте ли Фуджи? Скри ли се тя от вас, или ви се показа? — и поясни поверително. — Това е за мен вид поличба. Ако човек, приближавайки японския бряг, види планината Фуджи, значи Япония ще отвори пред него душата си. Ако обаче капризната Фуджи се е забулила в облаци — уви. Можеш да изкараш тук и десет години, пак няма да видиш и да разбереш най-важното.
Доронин прекрасно знаеше, че днес Фуджи не може да се види от морето поради ниската облачност, но трябваше по някакъв начин да натрие носа на тоя Чайлд Харолд37 от Трето отделение.
36
Чацки, Онегин — Герои на Грибоедов („Горко на умния“) и Пушкин („Евгений Онегин“) класически образи на „неуместния“ за средата си човек. — Б.пр.
37
Герой от едноименното произведение на Дж. Г. Байрон, смятан за литературен предшественик на Чацки и Онегин. — Б.пр.