— Има известна прилика. Преди десет години в Япония бе извършен държавен преврат…
— Зная. Реставрацията Мейджи, възстановяването на императорската власт — побърза да вметне титулярният съветник, който не искаше началникът да го мисли за пълен профан. — Самураите от южните княжества са отхвърлили властта на шогуните и са обявили за управник микадо. Четох за това.
— Южните княжества — Сацума и Чошю — са нещо като френската Корсика. Намериха се и корсикански поручици, дори цели трима: Окубо, Сайго и Кидо. Те поднесоха на негово императорско величество почестите и обожанието на поданиците, а властта оставиха за себе си, както си му е редът. Но триумвиратите не са стабилно нещо, особено ако в тях има цели трима Наполеоновци. Кидо умря преди година. Сайго се скара с правителството, вдигна метеж, но бе разгромен и според японския обичай си направи харакири. Тъй че министър Окубо остана единственият петел в местния курник… Много добре, че си записвате — одобри консулът като видя, че Фандорин драска нещо с молив в кожено тефтерче. — Колкото по-скоро навлезете във всички тънкости на местната политика, толкова по-добре. Между другото, още днес ви се отваря възможност да видите лично великия Окубо. В четири часа ще се състои тържественото откриване на Дома за превъзпитание на паднали жени. Това е съвършено нова за Япония идея, досега на никого през ум не му е минавало да превъзпитава куртизанки. Средствата за това свято начинание е отпуснал не някой мисионерски клуб, а японски филантроп, един от стълбовете на обществото, Дон Цурумаки. Ще се събере целият creme de creme на йокохамското висше общество. Очаква се да присъства и самият Корсиканец. Едва ли ще дойде за тържествената церемония, но за вечерния Ергенски бал — със сигурност. Това е съвсем неофициално мероприятие, което по никакъв начин не е свързано с превъзпитаването на блудници, всъщност тъкмо напротив. Така че няма да скучаете. „И — като Чацки оживял — от кораба дойде на бал.“41
Доронин отново смигна, но титулярният съветник не се въодушеви от ергенските радости.
— Някой друг път ще видя господин Окубо… Изморен съм от пътуването и бих предпочел да си почина. Така че ако п-позволите…
— Не позволявам — прекъсна го консулът с престорена строгост. — Идете на бала обезателно. Имайте го като първо служебно поръчение. Там ще видите много влиятелни хора. Ще бъде и нашият морски агент Бухарцев, вторият човек в посолството. За да не кажем: първият — многозначително добави Всеволод Виталиевич. — Запознайте се с него, а утре ще идем да ви представя на негово превъзходителство… Впрочем пристигнахме, ето го и консулството. Томаре!42 — викна той на рикшите. — Запомнете добре адреса, друже: крайбрежен булевард „Банд“, номер 6.
Ераст Петрович видя каменна сграда във формата на буквата „П“ с крачета към улицата.
— В лявото крило е моето жилище, в дясното е вашето, а по средата е ведомството — посочи през оградата Доронин. Навътре в двора се виждаше официално стълбище, над което се развяваше руският флаг. — Където служим, там живеем.
Дипломатите слязоха на тротоара. На изпроводяк курумата приятелски люшна Ераст Петрович, а консула заядливо закачи с пружината за панталона.
Поглед на герой
В приемната ги посрещна млад, много сериозен японец, с вратовръзка и очилца с железни рамки. На бюрото му, сред папките и книжата, имаше две малки флагчета — руско и японско.
— Запознайте се — представи го Доронин. — Сирота. Осма година работи при мен. Преводач, секретар и безценен помощник. Така да се каже, мой ангел пазител и деловодител. Горещо ви го препоръчвам.
Фандорин се зачуди, че консулът още от първата минута на представянето намира за необходимо да го посвети в скръбното семейно положение на своя помощник43. Вероятно тъжното събитие се е случило съвсем наскоро, макар в облеклото на канцелариста да нямаше нищо траурно, ако не се броят черните сатенени ръкавели. Ераст Петрович кимна съболезнователно, очаквайки продължението, но Доронин мълчеше.
— Всеволод Виталиевич, не ми казахте името — напомни титулярният съветник полугласно.
Консулът се засмя.
— Името му е Сирота. Когато пристигнах тук, отначало страшно тъгувах за Русия. Всичките японци ми изглеждаха еднакви, а имената звучаха като пълни безсмислици. Седях тук сам-самичък, дори и консулството го нямаше. Ни руски образ, нито руски звук44. Затова гледах да се заобиколя с туземци, чиито имена да ми звучат познато. Лакеят ми беше Микита. Изписва се с три йероглифа, означава „Поле три дървета“. Преводач ми стана Сирота, на японски това ще рече „Бяло поле“. Освен това има и една много чаровна и обаятелна Обаяши-сан, с която ще ви запозная по-късно.
44
Цитат от монолог на Чацки (Грибоедов, „Горко на умния“, III, 22, прев. Христо Радевски). Става дума за французин, който се е страхувал да пътува във „варварска“ Русия, но като пристигнал, се почувствал като у дома си. Героят иронизира московското общество, жалко с напъните си да имитира френското. — Б.пр.