Выбрать главу

— Значи японският език не е толкова чужд за руското ухо? — попита с надежда Ераст Петрович. — Много бих искал да го науча час по-скоро.

— Не само е чужд, ами е и много труден — огорчи го Всеволод Виталиевич. — Първооткривателят на Япония свети Франциск Ксавиер45, е казал: „Туй наречие е замислено от дяволски синклит, за да изтезава защитниците на вярата.“ А пък съзвучията понякога могат да ви изиграят доста лоша шега. Например моето фамилно име, което за нас звучи съвсем нормално, в Япония ми създава неприятности.

— Защо?

— Защото „доро“ значи „кал“, а „нин“ — човек. „Кален човек“, как ви звучи за консул на велика държава?

— А Русия значи ли нещо на японски? — притесни се за отечеството титулярният съветник.

— Нищо хубаво. Изписва се с два йероглифа: „ро“ и „коку“, „идиотска страна“. Нашето посолство от няколко години води сложна дипломатическа борба, за да накараме японците да използват в документите един друг йероглиф „ро“, който означава „роса“. Тогава би изглеждало красиво: Страна на росата. Уви, досега не постигнахме нищо.

Деловодителят Сирота не взе участие в лингвистичната дискусия, само се усмихваше учтиво.

— Готово ли е всичко за настаняването на господин вицеконсула? — обърна се към него Доронин.

— Тъй вярно. Служебното жилище е готово. Утре ще дойдат кандидатите за поста камердинер. Всички са с много добри препоръки. Къде ще благоволите да се храните, господин Фандорин? Ако предпочитате у дома, ще ви намеря готвач.

Японецът говореше правилен руски, почти без акцент, само от време на време бъркаше „р“ и „л“, например в трудната дума „проверил“.

— Всъщност е без значение. Аз се храня с най-п-прости неща, тъй че няма нужда от готвач — заобяснява титулярният съветник. — Колко му е да се загрее самоварът, да се напазарува — един слуга стига.

— Както ваше благородие предпочита — демонстрира запознанство с титулуванията Сирота. — А да очакваме ли скорошно пристигане на госпожа вицеконсулшата?

Въпросът бе формулиран толкова засукано, че Ераст Петрович не можа веднага да схване смисъла му.

— Не, не, не съм женен.

Деловодителят кимна, сякаш очакваше тъкмо тоя отговор.

— В такъв случай мога да ви предложа да изберете измежду двама кандидати… тоест две кандидатки за място на съпруга. Едната струва триста йени годишно, петнайсетгодишна е, не е била омъжвана, знае сто думи на английски. Другата вече не е първа младост, на двайсет и една, била е омъжвана два пъти. Препоръките и от двамата съпрузи са превъзходни, знае хиляда английски думи и струва по-евтино — двеста и петдесет йени. Ето и фотографските им снимки.

Ераст Петрович запримигва с дългите си мигли и объркано погледна консула:

— Всеволод Виталиевич, нещо не мога…

— Сирота ви предлага да си изберете конкубина — поясни Доронин, който с вид на познавач разглеждаше снимките, запечатали куклоподобни девойки с високи и сложни фризури. — Съпруга по договор.

Титулярният съветник смръщи чело, но пак нищо не разбра.

— Всички постъпват така. Много е удобно за чиновниците, за моряците, за търговците, които са откъснати от дома. Малцина докарват тук семействата си. Почти всички офицери от нашата Тихоокеанска ескадра имат свои японски конкубини — тук или в Нагасаки. Сключва се договор за една или две години с опция за удължаване. Срещу скромна суми получавате домашен уют, грижи, пък и плътски наслади. Ако правилно разбрах, вие не сте почитател на бордеите. Хм, девойките ги бива. Сирота ги разбира тия работи — Доронин почука с нокът едната от снимките. — Ако искате съвет, вземете тая, по-възрастната. Била е вече два пъти омъжвана за чужденци, няма да ви се наложи да я обучавате. Моята Обаяши, преди да дойде при мен, е живяла с френски капитан, а по-късно с американски спекулант със сребро. Да, като заговорихме за среброто — Всеволод Виталиевич се обърна към Сирота. — Бях помолил да се подготви за господин вицеконсула заплатата за първия месец плюс известна сума за обзавеждане — общо шестстотин мексикански долара.

Деловодителят почтително кимна и се обърна да отключи сейфа.

— А защо мексикански? — попита Фандорин, докато се разписваше във ведомостта.

— Най-разпространената валута в Далечния изток. Макар че не е особено удобна — отбеляза консулът, наблюдавайки как Сирота с усилие вади от касата дрънчащия чувал. — Гледайте да не се изкривите — тук трябва да има петнайсетина кила сребро.

вернуться

45

Свети Франциск Ксавиер — португалски мисионер йезуит. — Б.пр.