Игричката със слугинята не го занимаваше чак толкова, по-скоро му помагаше да убие времето. Пък и сакето излизаше без пари, което също не беше зле.
Висеше в свърталището на Семуши от вчера сутринта, без да излиза. Бе пропилял почти всички пари, дадени от Гондза, макар че залагаше най-много по веднъж на час и половина. Проклетият син зар му изяде всичките монети, бяха останали само две — една малка златна и една голяма сребърна с дракон.
От вчера сутринта не беше ял нищо, само пиеше саке. Свиваше го коремът. Но хара47 ще потърпи. По-лошото е, че взе да му се вие свят — дали от глад, дали от сладникавия пушек откъм ъгъла, където лежаха и седяха пушачите на опиум: трима китайци, червенокос матрос, затворил очи и блажено зинал, двама рикши.
Чужденците акума48 ги взел, нека мрат, жал му беше за рикшите. И двамата са бивши самураи, веднага си личи. Такива най-трудно се приспособяват към новия живот. Сега времената са други, вече не се плащат пенсии на самураите — върви работи като другите. Ами като не умееш нищо, освен да размахваш меча? Ама на тях, клетите, и мечовете им взеха.
Тануки отново мислено заложи на „тек“ и той се падна! Две и пет!
Но щом заложи сребърната йена, зарчетата пак го измамиха. Червеното както обикновено спря първо — с петица. Как ли не се моли на синьото — къде ти. Тройка излезе. Отиде нахалост предпоследната монета.
Тануки засумтя от яд, подаде си чашата за саке, но малката проклетница тоя път наля на всички без него, трябва да се бе ядосала, че не я поглежда.
В помещението беше задушно, играчите седяха голи до кръста, вееха си с ветрила. Ех, да имаше татуирана на рамото змия. Нека да не се е навила на три пръстена, както е на Обаке, нито пък на пет, както е на Гондза — нека да е само едничък пръстен. Тогава тая гадна женска щеше другояче да го гледа. Хубаво де, ако изпълни всичко точно както му е поръчано, Гондза му е обещал не само огненочервена змия на рамото, но и по хризантема на всяко коляно!
Затова бе получил важната задача — защото още няма никакво украшение по кожата. Не е успял да заслужи. А пък с татуировка нямаше да го пуснат при Гърбавия. Нали затуй стоят на вратите Фудо и Гундари — да не влезе никой чужд якудза. Фудо и Гундари нареждат на посетителите да засучат ръкави, оглеждат гърба и гърдите. Видят ли изрисувана кожа — посочват ти пътя.
Предпазлив е Семуши, не е лесно да се добереш до него. Вратата в неговия вертеп „Ракуен“ е двойна: влиза се човек по човек, после външната врата се заключва с някакъв хитроумен механизъм, а зад втората бдят Фудо и Гундари, двамата пазванти, наречени така в чест на страшните буди, които пазят небесните порти. Ужасни са небесните буди — с ококорени очи, с огнени езици вместо коси — ама тия двамата май са по-страшни. И двамата са окинавци, майстори на убийството с голи ръце.
В салона пазят още четирима, но за тях няма какво да му мисли. Задачата на Тануки е ясна: да пусне вътре своите, а те по-нататък ще се справят и без него.
Смелият Гондза е получил прякора си в чест на Гондза Копиеносеца от прочутия куклен спектакъл — много го бива в боя с бамбуковата пръчка. Данкичи също не току-тъй си е заслужил прозвището Кусари, Веригата. С веригата в ръка троши гърлото на стъклена бутилка, а самата бутилка не помръдва от мястото си. А освен него са и Обаке Призрака, майстор на нунчаку, и Рю Дракона, бивш сумист, тежък е петдесет каме49. На тоя оръжие дори не му трябва.
И Тануки е без нищо. Първо, нямаше да го пуснат вътре с оръжие. А второ, бива си го и с голи ръце и крака. Той само изглежда безобиден — нисичък, топчест като язовец (оттук и прякорът Тануки — язовец на японски). Обаче от осемгодишен овладява славното изкуство джуджуцу, а с времето го допълни и с окинавския майсторлък да се бие с крака. Може да се справи с всекиго освен, разбира се, Рю, когото и гайджинска парна курума не може да го помести.
Планът, роден в главата на мъдрия Гондза, отначало изглеждаше съвсем лесен.
Той идва в свърталището уж да играе. Изчаква, докато Фудо или Гундари, няма значение кой от двамата, излезе — било по нужда, било за друго. Скача към оня, който остава на пост, нанася му як удар, дърпа резето, виква по уговорения начин и не се оставя да го убият през следващите няколко секунди, докато нахълтат Гондза и останалите.