Първата задача на новаците рядко е толкова сложна и отговорна. И на Язовеца му се полагаше още три-четири годинки да се подвизава като чирак, много е млад за пълноправен боец. Но времената сега са такива, че стана невъзможно да спазваш съвсем строго старите обичаи. Сполуката обърна гръб на Чобей-гуми, най-старата и най-славната сред всички японски банди.
Кой не бе чувал за основателя на клана, великия Чобей, водача на разбойниците от Едо, които защитавали гражданите срещу безчинствата на самураите? Животът и смъртта на благородния якудза са описани в пиесите „Кабуки“, изобразени са в гравюрите укийое. Коварният самурай Мидзуно с измама завел героя в дома си без оръжие и без съратници. Но якудзата с голи ръце се справил с цялата шайка врагове, оставил жив само подлия Мидзуно. И му казал: „Ако се измъкнех жив от твоя капан, хората можеха да си помислят, че Чобей прекалено много държи на живота си. Убий ме, ето гърдите ми.“ И треперещият от страх Мидзуно го пробол с копието. Може ли човек да си представи по-възвишена смърт?
На Чобей-гуми бяха служили и бащата, и дядото на Тануки. От малък той си мечтаеше как пораства, влиза в бандата и в нея прави голяма и почетна кариера. Отначало ще бъде ученик, после ще достигне ранга на малък командир уакашу, после голям командир уакагашира, а към четирийсет години, ако още е жив, ще стане дори оябун, господар на живота и смъртта на петдесетина смелчаци и за неговите подвизи също ще се съчиняват пиеси за „Кабуки“ и кукления театър „Бунраку“.
Но през последната година от клана не беше останало почти нищо. Враждите между два клона якудзи продължават столетия. Текия, към които се отнасяше и Чобей-гуми, закриляха дребната търговия: бранеха сергиджиите и праматарите от властите и от всевъзможни крадци, срещу което получаваха предписаната от обичаите благодарност. Бакуто пък печелеха от хазартните игри. Тия кръволоци и измамници не се задържаха никъде задълго, прехвърляха се от място на място, оставяйки подире си разорени семейства, сълзи и кръв.
Колко добре се чувстваха Чобей-гуми в новия град Йокохама, където търговията вреше и кипеше! Но се появиха хищните бакуто да превземат чуждата територия. Хем колко ловки бяха! Гърбавият собственик на „Ракуен“ не действаше открито — двата клана да се срещнат в честна битка и да се бият с мечове до победата. Семуши се оказа майстор на подлите капани. Първо донесе на властите къде могат да заловят оябун, после викаше бойците на Чобей-гуми на бой, а там ги очакваше полицейска засада. Излавяше оцелелите поединично, действаше изобретателно и търпеливо. За броени месеци бандата изгуби девет десети от състава си. Говореше се дори, че гърбавият има височайши покровители, че плаща — нечуван позор! — на полицейското началство.
Ето как се получи така, че Тануки на осемнайсет години, много преди приетия срок, стана от чирак пълноправен член на Чобей-гуми. В интерес на истината бойците в клана към днешна дата бяха останали само петима: новият оябун Гондза, Данкичи с неговата верига, Обаке с нунчакуто, човекът планина Рю и той, Тануки.
Прекалено малко, за да се наглежда цялата улична търговия. Но достатъчно, за да си разчистят сметките с гърбавия.
Затова Язовеца, изнемогващ от умора и напрежение, втори ден чакаше до вратата да остане само един от пазачите. Нямаше как да се справи с двамата наведнъж, разбираше го много добре. То и с единия може да излезе на глава само ако го издебне отзад.
И Фудо, и Гундари напускаха поста си на няколко пъти — да поспят, да хапнат, да си починат, но моментално някой от дежурещите в игралната зала заместваше липсващия. Тануки преседя час, десет часа, двайсет, трийсет — и все без полза.
Вчера вечерта бе излязъл за малко, сви зад ъгъла, където в един стар плевник се криеха останалите. Обясни защо се бави.
Гондза рече: върви и чакай. Рано или късно на вратата ще остане само един човек. Даде му още десет йени, да има да залага.
На сутринта Тануки излезе пак. Другарите му, разбира се, бяха също уморени, но решимостта им да отмъстят не бе отслабнала. Гондза му даде още пет монети и каза, че са последните.
И ето че вече се свечеряваше, входът на „Ракуен“ се пазеше със същата бдителност, а междувременно Язовеца бе останал с една последна йена.
Нима ще му се наложи да си тръгне, без да е изпълнил задачата? Какъв срам! По-добре смърт! Ще се нахвърли върху двете страшилища и да става каквото ще!