— Тогава да опитаме. Йената, ако не се лъжа, по днешния курс прави две рубли?
Ераст Петрович приклекна непохватно, извади портфейла си и отброи петнайсет „червени“. Точно седемдесет и пет йени. Чиновникът остави залога си вляво от чертата.
Видът на десетачките с портрета на брадатия Михаил Фьодорович52 ни най-малко не учуди стопанина, явно руснаците не бяха редки гости в „Ракуен“. Гърбавият се зачуди на размера на залога, понеже никой от другите играчи не беше заложил повече от пет йени.
Настъпи тишина. Зяпачите се примъкнаха по-наблизо, над тях се надвесиха пазачите с бели превръзки, които толкова бяха наплашили предпазливия Сирота. Кръглолик набит японец с навосъчена плитка на обръснатото теме, който бе тръгнал към изхода, също се заинтригува. Отказа се да си върви и замръзна на място.
Чашката се заклати в яката шепа на гърбавия, зарчетата затракаха о тънките й стени, ръката замахна и двете кубчета се търкулнаха по масата. Червеното се прекатури няколко пъти и падна с петицата нагоре. Синьото заподскача почти до ръба и спря точно пред Ераст Петрович — тройка.
Над масата се чу въздишка.
— Спечелих ли? — обърна се към Сирота Ераст Петрович.
— Да — пошепна деловодителят.
Очите му грееха от възторг.
— Тогава му кажете, че дължи седемдесет и пет йени. Да ги даде на госпожа Благолепова.
Ераст Петрович тръгна да се изправя, но стопанинът го сграбчи за ръката.
— No! Must play three! Rule!53
— Казва, че по правилата на заведението трябва да се заложи най-малко три пъти — преведе пребледнелият Сирота, макар че Фандорин и без него бе схванал смисъла.
Деловодителят май се опита да спори, но стопанинът, който бе изсипал върху масата купчина йени, ги дръпна обратно към себе си. Беше ясно, че без повторна игра няма да даде парите.
— Няма нищо — сви рамене Ераст Петрович. — Щом толкова държи, ще играем. За негова сметка е.
Отново зачаткаха зарчетата в чашката. Край масата се бяха събрали всички присъстващи в залата освен равнодушните пушачи и пазачите пред вратата, но дори и те двамата бяха се надигнали на пръсти, мъчейки се да видят нещо през превитите гърбове на зрителите.
Единствено титулярният съветник скучаеше. Той знаеше, че поради тайнствена прищявка на съдбата печели винаги и във всяка хазартна игра, дори в тия, чиито правила не са му особено ясни. Какво да се безпокои тогава заради някакъв глупав „чифт-тек“? Друг на негово място отдавна щеше да стане милионер покрай редкия си талант или подобно на Пушкиновия Герман да полудее заради мистичните въртели на Фортуна. Но Фандорин веднъж завинаги бе решил да се отнася с доверие към чудесата и да не се опитва да ги затваря в тясната килия на човешката логика. Благодаря ти, Господи, за това, че чудеса понякога се случват, а да се гледат на харизан кон зъбите е лош тон.
Ераст Петрович без интерес погледна масата, когато заровете бяха хвърлени за втори път. И отново синият зар се оказа по-бавен от червения.
Публиката забрави невъзмутимостта, чуха се възклицания.
— Те казват: „Синьото зарче обикна гайджина!“ — викна в ухото на титулярния съветник почервенелият Сирота, докато събираше купчината бели и жълти монети.
— Госпожо, ето парите на баща ви — Фандорин бутна към нея купчинката, която съдържателят бе изгубил по време на предишната игра.
— Дамаре! — ревна гърбавият срещу зрителите.
Изглеждаше страховито. Очите му бяха кървясали, адамовата ябълка потръпваше, обезобразените му гърди се надигаха тежко.
Слугинята влачеше по пода дрънчащ чувал. Съдържателят го развърза с треперещи ръце и започна бързо да вади върху масата кулички от по десет монети във всяка.
Иска реванш, разбра Ераст Петрович и сподави прозявката си.
Единият от главорезите на входа не издържа и дойде до масата, покрита почти изцяло с матови сребърни стълбчета.
Този път гърбавият тръска чашката не по-малко от минута — не можеше да се престраши. Всички се бяха вторачили като омагьосани в ръцете му и само Фандорин, твърдо убеден в непоклатимия си късмет, разглеждаше наоколо.
Тъкмо затова видя, че кръглоликият японец леко отстъпва към изхода. Защо ли се притаява така? Не си е платил сметката? Или е откраднал нещо?
Заровете се удариха в масата, всички се наведоха над плота, блъскайки рамене, Фандорин пък с любопитство следеше дребосъка.
А той направи нещо много изненадващо. Стигайки до пазача, който въпреки че беше останал пред входа, бе изцяло погълнат от играта, кръглоликият с фантастично бързо движение го халоса с длан по шията. Мъжагата рухна без звук, а крадецът (ако беше крадец) изфиряса: безшумно отмести резето и се измъкна навън.
52