Глава 1
Условието беше: «Ти ще ме заместваш един месец в списанието, а аз ще ти платя пътуването до Мавриций».
Двадесет и три годишната Клаудия Фредиани — слаба, дребна, с кръгло лице с ненатрапчиви азиатски черти, облечена с джинси и огромна риза, обмисляше предложението на майка си. После с онази гримаса, смесица от равнодушие и ненавист, която бе наследила от баща си, заяви:
— Не ме интересува! Следващия път ще пътувам до Полинезия, преди ядрените изпитания на французите да съсипят всичко.
— Полинезия? Ще ми струва двойно, дори повече.
— Не се оплаквай, имаш богат съпруг.
— Остави Перикъл на мира! Сделката е между нас двете.
Беше ясно, че майка й иска да я контролира. Това бе целта й. Клаудия не разбираше защо, макар да имаше известни подозрения. «Момчетата ми харесват, а за мама пътешествията и момчетата — това е двоен порок.»
Всъщност по отношение на любовта Клаудия не беше толкова ентусиазирана. Приемаше я като танц: «Харесва ми да се завъртим веднъж на дансинга и после ще видим». Обикновено това «ще видим» не довеждаше до нищо. Но майка й обичаше прекалено много работата си и парите, за да й позволи дори тези младежки флиртове.
— Върви в Полинезия — съгласи се майка й. — Но тридесет дни няма да мърдаш от бюрото ми! Разбрахме ли се?
С изключение на това, че Магда Белини щеше да контролира Клаудия, да замества Алма Ленци — собственичка, директорка и главен редактор на двумесечното списание «Смарт», бе съвсем формално. Летният брой бе вече готов. Трябваше само да се нанесат поправки върху коректурите, да се хвърли един поглед на макета, в случай че някоя снимка е обърната, и да се подпише разрешението за отпечатване на това издържано в бароков стил списание. То се списваше на два езика и бе по-богато на реклама, отколкото на информация.
Всичко това би могла да направи и Магда — секретарка в редакцията. Та тя беше дори единственият редактор на «Смарт». Познаваше всеки брой на списанието по-добре и от директорката. Алма Ленци си имаше принцип: «Никога не давай нещо, което не е спечелено с честен труд». Дъщеря й току-що бе завършила журналистика и от време на време работеше на свободна практика. Алма бе похарчила доста пари за ваканциите й в Лондон, както и за двете години, когато посещаваше летните курсове в един американски университет. Като работеше за майка си, Клаудия печелеше парите за пътуванията си, вместо да се скрие на село при баща си, както обикновено правеше, когато оставаше без средства.
И така, Алма замина с куфарите си «Вюитон» и с масивния си втори съпруг. Изпрати една картичка от водопадите Виктория и неочаквано се върна една седмица по-рано.
— Дължиш ми още една седмица…
— Мамо, от твоя страна това наистина е дребнаво!
— Мога обаче да ти дам друга възможност: искам материал за една прочута клиника за пластична хирургия.
— И къде?
— В Монте Карло. Всъщност малко по-далеч, в клиниката «Бел Еър».
— Купиха си две страници реклама и ти веднага им обеща материал със снимки. Не е ли така?
— И какво от това?
— Луксозна обстановка, ВИП клиентела, да не би да греша? И какво трябва да напиша?
— Върви, виж, поговори! Срещни се с хората… с прочути певици, актриси… не знам. Пълно е с такива, които се «ремонтират» от главата до петите. А! За снимките вземи Силвия.
— На която ще платиш нищожна сума.
— Как така? Разходите и парите за бензина ще ви дам…
— Остава да кажеш, че ще се забавляваме.
— Преди всичко предупреди Силвия да не кара онази бълха — микрата, като че ли е състезател от Формула 1. Тръгвайте! Репортажът ми е нужен за понеделник!
Следобедът на първи юни в Милано бе топъл, но климатичната инсталация бе изключена, защото Магда се страхуваше да не настине, а Алма се отнасяше с уважение към деликатните й шестдесетгодишни кости. В този миг зад гърба на Алма секретарката намигна на Клаудия и й направи знак да я последва в кабинета й.
— Кажи на Силвия, че аз ще й платя добре за снимките — започна тя. — А ти хвърли един поглед на тази папка, може би ще намериш информация, която да ти е от полза. Клиниката «Бел Еър» се ръководи от един специалист по пластична хирургия. Наричат го «новия Питангай». Знаеш ли кой е той всъщност? Внук е на прочутата Саша Колмар…
— За пръв път чувам това име.
— Майка ти обаче я познава. Казват й «последната господарка на красотата», като се има предвид, че Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден са на оня свят, а Есте Лаудер вече остави жезъла. Саша трябва да е на осемдесет години, а може би и повече, но все още е един от най-големите производители на козметика в Америка и Европа. Истинска империя! Живее във вила недалеч от клиниката.