Инге бе запленена от гласа му, от ръцете му, които я докосваха и я изпълваха със страст. Възбуждаха я и не й даваха покой, докато не му отвърна с дълъг стон, неустоим, умоляващ и отчаян. В него се изливаше самотата й. Отпуснаха се на дебелия килим, направен точно като че ли за да се въртят и да се търсят, да се вкопчват един в друг и да се вклиняват в този танц, който всеки от тях преживяваше със собствените си илюзии. Когато останаха неподвижни, останали без дъх, Инге имаше чувството, че се е измъкнала от някаква стара и люспеста кожа.
— Беше същото като първия път — прошепна тя след известно време.
— Какъв първи път?
— Не ми казвай, че не си спомняш. Не беше толкова пиян. Онази нощ, когато се любихме. Ти си я забравил. Аз обаче не можах.
Глава 16
Церемонията се състоя в Атина по залез-слънце. Един залез в края на лятото, когато небето се оцветява в розово. А докато разказваше за нея в последната глава на книгата, Клаудия се изкушаваше да пише от първо лице.
Заедно с Джеф Дейвисън беше в украсената с цветя лимузина, която взе Саша от къщата на Базил, разположена в съседния на царския палат квартал, и я заведе до малката църква «Света Капникарея» в Монастириаки. Тези старинни имена поразяваха Клаудия. Когато минаваха с лимузината, на пазара затваряха магазините и прибираха сергиите. Хората лентяйстваха в равнодушното и жизнено спокойствие на Гърция. Саша мълчеше, а Клаудия се мъчеше да отгатне мислите й.
Питаше се какъв ли е вкусът на щастието, дошло толкова късно? Откакто Саша я бе прегърнала на летището в Ница и бе прошепнала: «Отиваме в Атина, където утре ще се омъжа…», й се струваше, че се е превърнала в друг човек. Мълча по време на целия полет.
— Щеше да ми е приятно, ако и моите момчета бяха тук… — беше казала Саша.
После отново бе потънала в мълчание и в един миг, надвита от умората, тя бе заспала.
— Булката спи… — измърмори Силвия, която още не вярваше на тази приказка, на този полет с малкия самолет, чиито седалки бяха тапицирани с кожа и че точно на нея се бе паднало удоволствието да снима тази женитба, която слагаше край на една невероятна история. Запознали се, когато били на двадесет години, обичали се цял живот и се женеха на осемдесет. А Базил Андрос, който с още двама приятели ги чакаше на летището в Атина, сякаш не стъпваше по земята. Бе целунал ръката на Саша, а после двамата се бяха прегърнали нежно, почти ритуално. На Силвия й приличаха на двама чужденци.
Лимузината бе украсена с бели рози и калии. И букетът на Саша бе от бели рози с една кала по средата. Носеше светлосиня дреха, която й бе ушила Жанин Бел, без да знае, че ще бъде булчинска рокля. Бе си сложила и прочутите огърлица, обици и гривна от диаманти и сапфири, принадлежали преди два века на една кралица. Когато видяха църквата, Саша разгъна един копринен бродиран шал, сложи го на главата си и го завърза под брадичката си. Така се скриха бръчките по шията й, а остана само подмладеното лице.
Базил ги очакваше до украсения с цветя портал на малката църква. Силвия бе избързала, за да снима отвътре, докато църквата бе празна, и след това се съсредоточи върху булката, облегната на ръката на Джеф. Богомолците бяха изненадани. Може би си казваха: «Сигурно е сребърна или златна сватба». Но щом Саша спря и се огледа бавно наоколо, по-бледа от цвета на византийския шал, и се усмихна, всички заръкопляскаха. Базил тръгна срещу нея. Изглеждаше спокоен. Клаудия си спомни деня, когато баща й се ожени за Елена.
Сребърните икони в църквата бяха отрупани с цветята, а восъчните свещи с цвят на мед капеха върху белите листчета. Църквата бе толкова малка, че освен младоженците и свидетелите, събра много малко хора. На прага просякинята, която винаги стоеше пред входа, протестираше срещу онези, които влизаха, без да й дадат една драхма.
Силвия, заета да снима, не успя да проследи целия ритуал. Един от синовете на Базил запечатваше с камера всеки момент, а Клаудия ги запазваше в паметта си. На прага на църквата Джеф отстъпи на Базил мястото до булката и двамата заедно преминаха разстоянието до малкия олтар. Свещеникът, с одежди в червено и златно, стоеше изправен между двама дякони и обръщаше главата си към една стойка, върху която бе отворен псалтирът с изящно изрисуваните си страници. След това се обърна към младоженците и като ги огледа, започна да чете на гръцки службата.