— Ще седнеш до мен.
«След време ще ти мине» — повтаряше си Беате, но докато не спуснаха ковчега в гробницата в Ница, не се успокои. В този миг светът на живите отново се появи около нея с дърветата, с ясното небе, с облаците и хората, които вече не бяха застрашени от черната сянка, затворена там долу, отделена завинаги от тях.
Освен това там бе и баба й. Баба й, която й бе дала обещание, а тя винаги спазваше обещанията си. Беате я поглеждаше крадешком, но рядко, за да не усети майка й. От доста време момичето бе усетило засилващата се враждебност в семейството и инстинктивно долавяше кой е опасен, кой е неутрален и кой — съюзник. Чичо Върнън вече не беше същият като преди. Непрекъснато разговаряше с онази италианка Клаудия. Тя бе мила и любезна, но майка й не я харесваше. Но тя не харесваше никого, а за баба й винаги държеше извадено жилото си като оса. Стюарт обаче се усмихваше дори и в този момент. В Америка се бе държал толкова мило с нея. От време на време майка й го поглеждаше сърдито, но не го укоряваше, както правеше, когато говореше за баба й или за Върнън.
На погребението Дениз бе в първата редица, близо до Стюарт. Носеше шапка с плътен воал, за да не се вижда, че е погрозняла. А близо до баба й стоеше онзи възрастен господин, за когото казваше, че й е съпруг.
Съобщението за женитбата бе предизвикало драматична сцена. Беате се забавляваше, като си я припомняше, докато хората, присъствали на погребението, доближаваха баба й и изказваха съболезнованията си. Тя ги приемаше, свеждайки всеки път глава със снизхождението на кралица. Точно както и предната вечер, когато бе пристигнала. Седна в своя фотьойл и като се обърна към цялото семейство, обяви:
— Омъжих се. Двамата с Базил искахме да ви съобщим в момент на радост, но човек никога няма време в живота за малко щастие, защото веднага идва и скръбта.
«Сега ще се разплаче» — уплаши се тогава Беате. Но с облекчение видя, че баба й изправя глава и им се усмихва. После я повика при себе си:
— Беате, вече имаш и дядо. Ела да се запознаеш с него.
Тя се бе поклонила срамежливо пред високия и сериозен мъж, който обаче я гледаше с добри очи. После внезапно я вдигна и я прегърна.
— Всички, освен мен знаеха за тази женитба! — гневно бе казала майка й на Дениз, когато двете се върнаха вкъщи. — Но ако дъртата смята да ме стъпче, много греши! До днес чаках, прикривах се, защото Ленард се боеше от майка си… Освен това бе толкова мекушав — свиваше рамене и казваше: «Аз съм наследник на всичко. Рано или късно ще умре». Е, видяхме какво стана. Тя се омъжи, а той е мъртъв. Старата е здрава като дъб — и светкавиците не го изгарят.
Беате слушаше, защото никой не се интересуваше от присъствието й. Представяше си Саша сред ужасна буря, изправена на върха на планината. Светкавица раздира небето, а баба й — невредима и победоносна, сияе като богиня.
— Трябва да я победиш навреме, Инге — внушаваше й Дениз. — Още сега, докато е уязвима от скръбта. — Тя се разхълца. — Видя ли как ме гледаше? Щеше да ме изпепели, ако можеше. А забеляза ли как всички ме поздравяваха? Толкова ми бе забавно да бъда на това погребение нежеланата, натрапничката на голямото семейство.
Саша обаче едва я бе погледнала. Откакто Върнън и Клаудия си бяха тръгнали заедно вечерта на нейната сватба, за нея Дениз вече не съществуваше. По време на погребението не продума. Бе застанала далеч, втренчила поглед в мраморната плоча и в тъмния гроб, който щеше да погълне ковчега. Първо Томас, а сега и Ленард — двама мъже от семейството я бяха изпреварили. Погребалната служба за сина й измести погребалната служба за съпруга й и докато пускаше едно цвете върху ковчега на Ленард, Саша отново чуваше смразяващата анатема на Елиза: «Не, убийца!».
Какво бе похабило сина й и го бе довело до един съвсем безсмислен живот и до един неблагопристоен край — пиян, между две проститутки? Вероятно това, че непрекъснато измъкваше от нея пари. Само от нея. Това го беше превърнало в лаком вампир, задоволяващ се с малката си спортна слава и продаващите се жени. Инге дори не беше първата от серията, но бе възнаградена скъпо и прескъпо. Поне бяха създали Беате. Саша изпитваше тревожна нежност към внучката си. Нищо, освен смъртта не може да ти покаже колко пренебрегваш живота.
Както подхожда на прочуто семейство, на погребението присъстваха много хора. Така много пъти Саша си бе представяла собственото си погребение. Но в пода на параклиса, построен по нейно желание, в който нависоко бе оставила ниша, за да сложат там урната с праха й, пръв бе слязъл Ленард.
Очакваха от Ню Йорк да пристигне нотариусът Къмбърланд. «Играе ужасно голф, но е добър приятел» — казваше за него Ленард. На него бе поверил последната си воля. Всички щяха да се съберат във вила «Палма».