Ето защо, скъпа Инге, ти остават само твоите бижута. Към тях можеш да добавиш и копчетата от масивно злато от сините ми сака и онова, което е останало по сметката в банката в Монако. Това е всичко. Не мога дори да ти кажа, че като свидетелство за моята любов оставям дъщеря ти Беате, защото тя не е моя дъщеря. И ти го знаеш, макар че до този момент бе убедена, че си успяла да скриеш едно черно пиленце (фигуративно казано, като се имат предвид русите коси на дъщеря ти) в гнездото на семейство Вайнес. Мога да потвърдя и да докажа с документи, че тя няма моята кръв.
Представям си как ще настояваш, че това е лъжа. Обаче ще бъде достатъчно всички да погледнат приложения към това писмо лист, където се удостоверява моята неспособност да създам поколение, която се появи две години преди да се оженя за теб. Ти очевидно не си знаела и когато се питаше защо не забременяваш, никога не споменах, че вината е моя. Не ми се иска да ти обяснявам мотива си. Всеки има право на своите тайни. Ако наистина не можеш да се примириш, обърни се към клиниката на професор Джей Х. Нюланд в Бостън. Те имат добре поддържан архив и документът, който без съмнение всички си предавате от ръка на ръка, обзети от съмнение, че може да е фалшив, е издаден оттам. Това ли е всичко? А, не, не е всичко. Ще се питате защо не съм го казал по-рано. Причината е, че съм бил свидетел на достатъчно позорни моменти в това семейство, за да нямам желание да присъствам и на този. Не би ми доставило никакво удоволствие. А всъщност многократно си представях лицата ви в този момент — скандализирани, ужасени и съзнаващи, че съм изиграл всички ви. Сбогом.»
Всички седяха като зашеметени. Инге се бе втренчила в сплетените си пръсти, Върнън притискаше плътно очи и отказваше да приеме чутото, а Стюарт бе заслепен от една светкавица: «Не изкушавай смъртта, ето какво е запазила».
Саша протегна ръка към Къмбърланд.
— Искам да видя това писмо.
Когато го взе, стори й се, че написаното от сина й се разпада в поредица от досадни насекоми. Изпусна го, сякаш изпитваше отвращение.
Отчаяна, потърси погледа на Базил и се окуражи.
Мога ли да разчитам на дискретността на всички? — попита. — Няма какво да се добави. Трябва да се съвземем от този удар.
Всички се изправиха, като безшумно отместиха столовете. В празния салон останаха само Саша и Инге.
— Наистина ли не знаеше, че Ленард не може да има деца? — това не бе въпрос. Саша бе сигурна. Инге мълчеше и не бе в състояние да реагира. — Дори и да ти беше казал, пак щеше да се омъжиш за него. Искаше да имаш богат съпруг.
Другата жена едва дишаше, обзета от ужас.
— Кой е бащата на Беате?
Тя не отговори.
— Как можа… — едва промълви тя и най-сетне вдигна глава. В очите й се четеше такова смущение, че Саша се сепна. — Как можа Ленард да ми причини това… Не вярвах… не вярвах, че е толкова жесток.
Саша не се осмели да повтори въпроса си. Струваше й се, че отново изживява жестокостта на сина си, когато я бе заплюл и я бе засипвал с обиди и развалени яйца. За пръв път виждаше в очите на Инге сълзи. Парещи сълзи, каквито навремето бяха и нейните. «Не може да се плаче така, освен ако не се къса сърцето ти.»
— Не искаш ли да кажеш кой е бащата?
Инге едва се изправи.
— Какъв е смисълът? Ще стане още по-лошо. — Направи няколко крачки. — Имаш право — обърна се и махна с ръка, — всички трябва да се съвземем от този удар.
Глава 18
— Кажи ми поне какво се е случило? Тръгна на война, а се връщаш с трагична физиономия — възбудено питаше Дениз, докато изпразваше чекмеджетата и гардеробите в стаята за гости и трупаше всичко в двата големи куфара. Бе така възбудена, че изкривеният червен белег изпъкваше върху бузата й. Дъртата ли те нареди така? Или всички от семейството ще обжалват завещанието на Ленард? В такъв случай е достатъчно да си намериш нов адвокат и ще ги накараш да се изпотят. Ти имаш право на цялата собственост на съпруга ти и дори ако те…
— Ако можеше да замълчиш… Млъкни!
От гърлото на Инге излязоха не думи, а пискливо стенание, което уплаши Дениз. Инге се строполи на един стол.
— Точно той го направи! Той, този отвратителен предател, с когото прекарах двадесет години от живота си! — Тя болезнено се задъха, преди да извика като обезумяла: — Проклета да съм и аз, и мигът, в който го срещнах! Проклето да е всичко, което направих, за да се омъжа за него и да го задържа на всяка цена! Проклет да е всеки миг, прекаран с този гнусен и жалък мъж, с този паразит… проклет да е той, който ме използваше като проститутките си, а е таял омразата си като скорпион! Да гори в пъкъла дано! Да гори през цялата си проклета вечност… и пак няма да е достатъчно за това, което ми причини! Не стига!