— За кого е празникът? — попита тя, като се хвърли към Базил. — За теб или за баба?
— За къщата е — отвърна той. — Новите къщи имат право на тържествено откриване, това е празник за тях.
— Вече всички сме тук — каза Саша. — Но след час ще дойдат другите гости — няколко приятели от Монако и други, които пристигнаха сутринта от Ню Йорк и Милано. Ще дойде Клаудия с майка си и баща си, няма да липсва и Силвия с нейните фотоапарати… Накратко — разполагаме точно с един час, за да се качим в библиотеката и да си кажем нещо много важно.
Инге смело срещна погледа на Саша. След това се приведе към Беате и й каза:
— Ти ще чакаш тук.
— Не — възрази баба й. — Искам и тя да присъства.
Когато насядаха около масата в библиотеката, Саша огледа всички един по един: Върнън, Стюарт, Инге, Беате, Джеф Дейвисън и Базил, седнал до нея.
— Реших да се оттегля — обяви Саша и се усмихна. — Като се има предвид, че направих промяна в живота си и не ми остава много време да й се наслаждавам. Една година? Две? Шест месеца? Може би повече, но аз искам да прекарвам всеки ден със съпруга си и да компенсирам времето, когато живях далеч от него. Далеч, но никога без него!
Всички мълчаха. Не откъсваха погледите си от нея. Тя блестеше в диаманти и сапфири, лицето й бе спокойно, царствено и уверено. Думите — ясни, претеглени и обмислени, както когато говореше по време на пленарните заседания на «Ес Кей» и налагаше волята си.
— Затова реших да предоставя президентското място на фирмата на Джеф Дейвисън. Той поне три години ще управлява капиталите и ще заема креслото, което до днес бе мое — замълча и добави: — Досега Джеф изпълняваше длъжността генерален директор и съм убедена, че ще бъде прекрасен наставник за последователя си. И тъй като имаме нужда от млади сили, смятам, че внукът ми Стюарт може да опита силите си.
— Аз?! — Той пребледня и се изправи. — В управлението с президент Джеф?
— Възразяваш ли?
— Не, още утре бих тръгнал с него.
Всички около масата заговориха с облекчение. Само Саша и Инге останаха сериозни, както и Беате. Тя следеше със сините си очи лицата и жестовете на всеки един.
От папката пред себе си Саша извади лист и го подаде на Джеф.
— Това са последните ти задължения като генерален директор и главен специалист по финансите. Става дума за разпореждания, които отстраняват несправедливостите, съдържащи се в завещанието на сина ми.
— Разпореждам — започна да чете Саша — къщата, в която живееше със семейството си да стане собственост на вдовицата му, а две трети от годишното възнаграждение, което получаваше Ленард, са предназначени за нея и за Беате. Освен това от личното си богатство заделям стипендия, която ще бъде управлявана от фирмата, за да може Беатрис Вайнес да учи в консерваторията «Санта Чечилия» в Рим, както тя пожела и изрази пред мен лично — пое си дъх и изгледа нежно внучката си, която се бе изчервила, защото се споменаваше името й. — Майка й — бавно завърши Саша, — майка й е съгласна с мен.
— Бабо! — възкликна Беате. — Прекрасна бабо!
Инге я стисна за лакътя и я укроти. Лошото щеше да дойде всеки миг.
— Колкото до това писмо — в наситената с напрежение и някак враждебна тишина властната жена вдигна завещанието на Ленард, — убедена съм, че неговото назначение е следното.
Обърна се и взе зад себе си една запалка. Доближи листа до пламъците. Когато той пламна, го хвърли в една метална ваничка, където за няколко секунди стана на пепел.
— Това е всичко.
Беате скочи и я прегърна. После изтича навън, като в радостта си повлече и Базил. Инге остана неподвижна, втренчила се в пепелта от писмото на Ленард. Другите се размърдаха и тя се изправи, като с жест привлече вниманието им.
— Бяхте много щедра — обърна се тя към Саша. — Мога ли да ви кажа, че нищо не разбирам?
— Няма значение. Ще имаш време да разбереш.
— Заради Беате е, нали? Тогава това не е достатъчно. Има още едно писмо.
— Къмбърланд ми го изпрати. Ще остане в касата ми. Тези дни, Инге, проумях, че трябва да спася Беате, но и истината. Копието от писмото съдържа истината, в случай че някой ден бъде открит бащата на Беате. Сега не би било справедливо да заставаме на пътя й.
— Вие знаете кой е.
Възрастната жена предизвикателно вдигна глава.
— Аз знам всичко, Инге, дори и когато не ми се казва нищо.
Тази вечер Алма Ленци бе най-елегантно облечената от поканените. За неудоволствие на майка си Клаудия носеше светлорозова рокля, която предизвика усмивки у Саша и Върнън. Дори Силвия бе облечена в коприна, естествено синя. Най-сетне Базил Андрос събра у дома си приятелите си от Монако, а Саша се забавляваше с тях и с гостите, пристигнали от Ню Йорк.