Стюарт покани Клаудия да танцуват и лукаво я попита:
— Следващият празник за теб и Върнън ли ще е или за новата книга?
След това потанцува с Инге и й прошепна:
— Какво искаше да кажеш с онези думи, които бе записала на телефонния ми секретар? Много мислих, но нямах време да те потърся.
— Забрави ги. — Тя леко се отдръпна и предизвикателно го изгледа. — Забрави ги! Нали много те бива да забравяш?
— Приемът бе много елегантен — каза Лудовико на бившата си съпруга. Никос ги караше към вила «Палма», където гостуваха с Клаудия. — Надявам се да съм ти помогнал да се представиш добре, макар че от цял век не съм слагал смокинг. Но, старата! Каква личност!
— Аз съм ужасна — тихо каза Алма, — но видя ли какви бижута носеше? За един милиард, Лудовико, поне за един милиард!
— Не са само тези! — захили се Клаудия.
— Ти помисли и се омъжи за твоя хирург — каза майка й. — Винаги ли е толкова мълчалив?
— Затова ми харесва. Предпочита да слуша. Може би след време ще го приема за мой втори съпруг.
— Какво искаш да кажеш?! — разтревожи се Алма.
Клаудия седеше до Лудовико, плъзна ръката си под неговата и положи глава на гърдите му.
— Още ли не си разбрала, че той е първата ми любов — ето този хубав господин със смокинга, който преди дванадесет години ме заряза.
Под колонадата, застанала между масите, от които бяха прибрани чашите и порцелана, Саша гледаше как отслабват свещите върху огледалото на басейна. Една по една те завършваха празника и нощта отново поемаше върховната власт, която й се полагаше до утрото.
— Дори не вдигнахме наздравица един за друг. — Базил взе бутилка и наля шампанско.
— За какво ще пием?
— Знаеш ли какво си мислех? Самият Бог след шест дни си е починал. Сега и аз имам това право. Да пием за нашия седми ден.
Той кимна. Гледаше жената пред себе си — беше велика и в старостта си. Господарката на красотата, жената, която от нулата натрупа власт и милиарди с товар от добро и зло на гърба си. Беше го обичала и го обичаше така, както страстно обичаше и живота. Виждаше бръчките и побелелите й коси, бижутата и ръцете й, изпъстрени със старчески петна, виждаше очите й, които още прозираха истината, и повехналите й устни. Бе властна и трогателна, много силна и измъчена от живота. Винаги я бе обичал и ако наистина има душа, ще я обича и на оня свят, а ако е истина, че има и друг живот, ще я обича в този друг живот — нея, с безсмъртната й човешка загадка. Бе невероятно, че Бог ги бе събрал.
— Знаеш ли — каза Базил — хората вече не вярват, че е възможно да обичаш цял живот.
— Така е — с усмивка призна съпругата му. — Те вече не вярват в чудеса.
— Значи ние с теб сме едно чудо? — пошегува се той и добави сериозно: — Ти обаче извърши истинско чудо, като запази самообладание и изгори писмото на Ленард, без да кажеш името на бащата на Беате.
— О, рано или късно ще се разбере. Сигурна съм. А чудесата ги прави единствено Бог — усмихна се Саша. — Но предпочита да си служи с нас.