— Те са арогантни и неуверени — неведнъж бе споделяла с майка си. — Биха направили всичко, за да задържат някой мъж. Цялото им високомерие се основава на факта, че притежават съпрузи.
— Да, съпруг и пари — незабавно отвръщаше тя, съсипана повече от стаената злоба, отколкото от бедността. — Ако не беше баща ти, никога нямаше да дойда в тази страна. Все казваше: Америка, Америка… Но тази Америка е като торта, която хора като нас дори не могат да опитат.
— Аз ще си хапна от нея — смееше се Саша. — Ще си взема голямо, голямо парче!
Междувременно майка й упорито продължаваше да я буди сутрин, за да стигне навреме на работа, а Саша би могла да споделя стаите на последния етаж на «Гран Хотел Роуд Айланд» с другите камериерки. Те бяха весели и жизнени момичета, с които се смееше и говореше за секс. Те й оставяха по някое парче торта, изостанало в кухнята, канеха я на танци или на кино. Но Саша рядко си позволяваше по някое отклонение. Катерина Кинзачек бе по-скоро престорено набожна, отколкото вярваща. Искаше дъщеря й да остане девствена до сватбата и всяка вечер да прекарва у дома си. Единствените празници, на които Саша бе присъствала в хотела, бяха Нова година и Марди Гра*, когато събираше и малко бакшиши, помагайки на гардероба. Гледаше очаровано как дамите, които пристигаха от Бостън и Ню Йорк, свалят кожените си палта и остават в роклите от тънък сатен, гримирани и с изкуствени мигли като звездите от Холивуд.
[* Последният ден на карнавала преди Великите пости. — Б. пр.]
Годините след смъртта на баща й минаваха бавно. Ден след ден мълчаливата й съпротива се засилваше. След работа Саша вече не се прибираше направо вкъщи, а посвещаваше част от времето си на своите проекти. Вървеше бавно по улиците с луксозни магазини и си отбелязваше какво би си купила, когато забогатее. Много често желанията й надвишаваха качеството на изложеното по витрините. Искаше да има дрехи от висшата мода, като представяните във «Вог» и «Фешън», а бижута — от прочутите фирми «Ван Клееф» и «Арпел» — диаманти — съвършени и чисти в безсмъртното си сияние!
Правеше впечатление на мъжете. Някои дори тръгваха след нея, но безразличието й ги обезкуражаваше. Саша не знаеше какво би могла да прави с контетата, които ухажваха Бети и приятелките й, с емигрантите от Германия или Ирландия, които ги канеха на пикник на плажа и се опитваха да се възползват и от неизбежната покана за леглото. На осемнадесет години Саша бе убедена в едно: трябва да си намери достатъчно богат съпруг — американец. После щеше да се впусне във вихъра на американската надпревара да се правят пари, да се правят пари и пак пари. Саша Кинзачек имаше повече проекти, отколкото любовни мечти.
«Не искам повече да завиждам на момичетата с бели чорапки и панделки в косите, нито на жените, които сутрин захвърлят върху леглото си копринена нощница.» Скътаните през трите години пари от бакшиши, които старателно криеше от майка си, й послужиха да заплати уроците си при мадам Фелисия. Две вечери през седмицата Саша пресичаше една отдалечена улица, където бяха къщата и магазинът на мадам Фелисия. На първия етаж от една година работеше приятелката й Бети и бе изучила методите на мадам Фелисия за поддържане на красотата и за гримиране, прилагани според каноните на Елизабет Арден, както го правеха в «Порта Роса» на Пето Авеню в Ню Йорк. Всъщност магазинът на мадам Фелисия бе за улеснение смесица от бизнес и услуги за жените. Не беше точно място за прикриване на нелегални, но там се оставяха пощенски и телефонни съобщения, които не можеха по друг начин да достигнат частни адреси. На партера се продаваха парфюми и козметика, купени на черно. На първия етаж бе холът на мадам и две стаи за козметични процедури. Мадам Фелисия и Бети работеха с пълна пара, а два пъти седмично Саша плащаше по три долара за два часа обучение — масаж и нанасяне на грим, но преди всичко слушаше как Бети и мадам си бъбрят и разкриват психологията на клиентите и как жените просто се отпускат в ръцете, които се грижат за тях.
Тази вечер Саша пристигна набързо, защото нямаше час и не можеше да закъснява, за да не събужда съмненията на майка си.