Внезапно осъзна, че мълчи поне от минута. Без видима причина я обзе физическо безпокойство.
— Можем ли да се поразходим по тези красиви поляни? — попита тя.
— Да, но по края, за да не стъпчем тревата.
— Значи можем да отидем… после? След като си изпием кафето, ако нямате нещо против — обзе я нетърпение, сякаш бе дете, което не може да остане повече на масата. — Следващия път — добави усмихнато, — ако пак ме поканите тук, ще облека плисирана пола и ниски обувки.
— Искате ли да се научите да играете голф?
— Не, достатъчно ми е да ходя по тревата.
Щом се изправиха и прекосиха залата, която междувременно се бе изпълнила с хора, Томас Вайнес остро изпита едно непознато усещане — гордостта и ревността на мъж, до когото върви много красива жена.
Всички оглеждаха Саша. Тя спря за миг на прага да изчака Томас, който бе поизостанал. Заедно стъпиха на чакъла, а после — на тревата. Вървяха един до друг. Дочуха как някой, който ги бе проследил с поглед, изрече: «Съвършена двойка са, той е богат, а тя е красива».
«Би могла да е моя днес, утре и вдругиден» — въодушевено си казваше Томас. Не се запита дали тя е чувствителна жена. Бе завладян от Саша, от жестовете й, от кожата, от топлото й ухание. Ухание на жена! Със затворени очи се потопи в това усещане и неочаквано попита:
— Ще се омъжиш ли за мен, Саша?
Видя я, че спира. Белите й обувки се открояваха сред зелената трева, ръцете й стискаха чантата, а лисицата се плъзгаше по рамото й.
— Когато ме попитате за трети път, господин адвокат, ще ви повярвам — отвърна тя. Гласът й бе напрегнат и едва се чуваше.
— И така реших да не се омъжвам в дълга рокля — каза Саша на приятелката си Бети. — Няма смисъл да хвърлям парите на вятъра и да не мога да си направя изискан вечерен тоалет. Спрях се на един бял костюм и лека кръгла сламена шапка. Ще се оженим в тесен кръг в църквата на Томас… Ти ще ми бъдеш кума и си единствената поканена от моя страна.
— А майка ти?
— Ще дойде. — Саша вдигна рамене. — Макар да повтаря, че сватбата ми ще прилича повече на вдовишка — рано сутринта. Вместо сватбен подарък собственичката на сладкарницата реши да уреди в наша чест малък прием със студен бюфет.
Бети замислено я наблюдаваше. Познаваха се от деца, но изненадите на Саша нямаха край.
— Майка ти има право. Млада си и можеше да поискаш и по-весела церемония.
— По-традиционна, искаш да кажеш. Не искам нищо. Никой не може да решава вместо мен!
— А твоят адвокат? И той ли не желае по-романтична сватба?
— Веднага след церемонията заминаваме на сватбено пътешествие. Първо отиваме в Бостън, а после — на Ниагарския водопад.
— Казват, че е на мода да се ходи там през медения месец. А свекърва ти?
— Лъска английските си мебели, за да направи удар със своите вехтории — иронично отбеляза Саша.
Не бяха английските мебели причината, поради която къщата на Вайнес изглеждаше мрачна. Човек се задушаваше от завеси, възглавници, дамаски, витринки, столчета и табуретки, колонки, лампи, дрънкулки. Всички те бяха в различен стил. Бяха се появявали в различни моменти през дългата викторианска епоха. Имаше и картини, графики и други предмети, които изпълваха цялото пространство върху стените и мебелите. Да навлезеш в царството на Елиза Вайнес, бе доста рисковано начинание. Тя бе дребна и закръглена женица с цяла тълпа приятелки, които й съчувстваха за внезапната поява на снаха. Томас бе последното й дете, родено, когато тя бе почти четиридесетгодишна. Бе го оставила да се справя сам като имаше предвид, че другите й двама сина я възнаграждаваха само с изображенията си от снимките. Освен това решението за женитбата на Томас бе взето с такава бързина, че се бяха породили съмнения за внук, който е на път, а Елиза за съжаление не бе успяла да предупреди сина си и да му внуши факта, че младата му годеница навярно крие под кадифе окървавените нокти на човек, който иска на всяка цена да издрапа нагоре.
За голямо нейно съжаление ноктите продължаваха да стоят прикрити в своите кадифени ръкавици. От сватбеното пътешествие съпрузите се върнаха, придобили приятни навици. Саша бе много нежна и бе открила, че правенето на любов е гимнастика, която й харесва. Независимо от срамежливостта и притеснителността на съпруга си тя търсеше нови забавления. Това все повече ги сближаваше. Тя игриво го провокираше в строгата спалня на дядото капитан далечно плаване, като си обличаше гащеризони и прозрачни копринени пликчета, които Томас намираше за шокиращи, но прекрасни, и я молеше той да съблича онези деколтирани нощници, които толкова често бе виждала захвърлени между чаршафите на леглата, които оправяше.