Тяхната любов бе започнала в малък хотел до Ниагарския водопад — в един малък процъфтяващ град, където новобрачните двойки мигом се разпознаваха — разхождаха се и се спираха в магазините за дребни украшения или в сладкарниците след прекарания в леглото следобед. Саша внимателно бе започнала да привлича Томас, за да не би той да реши, че сексът е нещо, което се прави и се забравя, а като нещо, към което човек се връща с намеци или безобидни шеги. Така денят им се превръщаше в игрива прелюдия на нощта. Галеше го, но само когато бяха насаме, защото инстинктивно усещаше, че любовта е като споделената тайна. Томас бе покорен от нейната чувственост, която се проявяваше като безсрамна наивност. Естествено никога не би допуснал, че цялото усърдие на Саша по време на медения им месец няма нищо общо с неговата привлекателност. Още повече че младата му съпруга го галеше и шепнеше: «Томас, имаш прекрасно тяло…», сякаш никой друг, освен нея не го е виждал гол. А може би беше и точно така. Но дори и тя не осъзнаваше напълно играта. Току-що бе открила, че сексът оказва неустоимо влияние върху мъжа и че бракът има свое тайно развитие, което би могло да й даде власт в деня, който още бе само в мечтите й.
— Задоволиш ли мъжа в леглото, ще го направиш свой роб — бе споделила с нея Бети, чийто любовник бе ирландец.
Саша направи всичко възможно, за да се увери, че Томас Вайнес се чувства като неин роб. Бе доволна от себе си и се зае с благоразумие и хитрост да предаде на съпруга си своите собствени намерения и решения. Веднага си даде сметка, че осъдителният и хладен поглед на Елиза я проучва и преценява като неприятел в неизбежна битка. След това решително отказа да се занимава с домакинството, като изтъкна, че има още много да учи, докато стане истинска господарка на къщата.
— Апартаментът е като гробница — довери Саша на Бети, след като бе разкрила едва една десета от своите намерения. — Дори балдахинът на спалнята ми тежи. Но няма значение. Когато имам собствен дом, ще бъде напълно различен. Ще си купя модерни мебели от Ню Йорк от Мейсис или Уонамейкър… нали се сещаш, от тези мебели, които се проектират в Европа — светли и леки.
Мрачната обстановка в къщата на Вайнес бе поносима за момента. Тя нямаше никакво намерение да съперничи на Елиза в управлението на тази претрупана колиба, затова започна да си измисля причини, които да я задържат вън от дома. В началото се зае по-усърдно с уроците на мадам Фелисия, но всъщност вече бе научила всичко за масажа и кремовете, когато Томас деликатно й подметна, че посещенията в този бордей, разположен в уличка близо до пристанището, не подхождат на съпругата на един уважаван адвокат. Тя му предложи да му помага в работата. За броени седмици би могла да получи диплома по машинопис, а на останалото щеше да я научи той.
— Но аз вече си имам секретарка — отвърна й той. — Не бих могъл да те взема да работиш при мен и да те поставя в по-ниско положение.
И като виждаше как Елиза се гневи от всяка нейна инициатива и че изпитва задоволство от всеки отказ на сина си, Саша Кинзачек Вайнес реши да се посвети на подготовката за нещо, което самата още тя не можеше да определи. Не знаеше, че стои на прага на една съдбоносна година.
«Който иска да се научи да плува, трябва да се хвърли в морето» — припомни си тя една поговорка, която баща й често повтаряше, и се отправи към библиотеката «Редуд». Тържествената фасада на сградата в неокласически стил с величествени колони и седем стъпала към входа предизвика у нея страхопочитание. Това чувство стана по-силно, когато влезе в залата, където нямаше любопитни като нея, а студенти и прилежни ученици. Помоли управителя на библиотеката за разговор. Озова се пред един възрастен плешив и недорасъл мъж и се окуражи. Това, че носеше папийонка показваше, че човекът не е бюрократ, а възрастно момче, изпълнено с любознателност към света. Той изобщо не се удиви на молбата й.
— Бих искала да ми препоръчате някоя добра учителка по английски.
— Литература ли?
— Не… Трябва да се науча как се пише правилно писмо.
— Мога ли да попитам, госпожо, къде сте учила?
На този въпрос Саша реагира болезнено като на физически удар.
— Посещавала съм училище само до десетгодишна възраст.
— Тогава сигурно ще ви допадне госпожа Гулд. Тя е много опитна учителка — пенсионерка.
Госпожа Гулд стана първата й истинска приятелка. Не бе нейна довереница, но бе единственият човек, който поддържаше нейния стремеж към знания. Беше на седемдесет години с буден ум и толкова проницателна, че нито веднъж не попита тази необикновена жена от буржоазията какво я кара да взима уроци по английски език и да желае да научи «всичко онова, което богатите момичета научават в училище». Стигаше й да обяснява и да оказва благотворно влияние върху Сашиния буден ум и способността й да възприема.