Започнаха с езиковата подготовка — четяха на глас книги и вестници, за да се запознае Саша с новите думи, правеха диктовки, за да коригират грешките в правописа й.
— Нашият език е изразителен и динамичен, той ще се наложи над другите езици — казваше госпожа Гулд на Саша. — Вече половината свят говори английски. Но една изискана госпожа трябва да научи и френски.
Докато Саша се опитваше да говори с британски акцент, за да задоволи желанието си да стане по-изискана, учителката й предложи списък на списания, за които да се абонира: от «Харпърс Базар» до «Сатърдей Ривю ъф Литъръч», от «Нешънъл Джиографик» до «Кънтри Лайф» и «Венити Феър» и «Тиътър Артс Мънтли». И не спираше само дотук.
Когато Елиза Вайнес започна да вижда в къщата онова, което й се струваше безполезен куп хартии, тя ги посочи на сина си като доказателство за вина или поне за умствено разстройство.
— Какво възнамерява да прави? Превръща се в сноб…
— Е, предполагам, че иска да бъде в течение на новините.
— Или е решила да става интелектуалка като тебе. Сега й е хрумнало да покани на обяд колегите ти със съпругите им. Поне това известно ли ти е?
— Спомена ми. И не греши, като казва, че винаги съм живял като мечка. Освен това тя е млада, има нужда да се среща с различни хора.
Понякога Саша ходеше в клуба за голф, но само за да се среща със съпругите на другите съдружници. Бе сдържана и предимно слушаше, бе забелязал Томас. Веднага й се разнесе славата на изискана и непринудена жена.
Елиза временно се оттегли от битката, за да не настройва срещу себе си сина си, но не изпускаше от очи снаха си, която бе непредсказуема като вятъра. Започна да си води бележки за отсъствията й от дома и посещенията на Бети, която не бе по-добра и също беше от предградията. Саша я бе помолила да се запише вместо нея на задочен курс по козметика и Бети й носеше лекциите.
— За какво ти е? Вече имаш всичко, което искаш.
— Едва съм започнала.
Животът на Томас се променяше, но навиците му си оставаха същите. След вечеря той се затваряше в кабинета си, а в това време Саша четеше или слушаше радио — друг неизчерпаем източник на информация. Два следобеда седмично Томас посвещаваше на голфа и съпругата му се възползваше от отсъствието му, за да излиза. Това изостряше до крайност любопитството на свекърва й. Един ден, след като бяха пили кафе и Саша бе излязла набързо, Елиза отново атакува сина си.
— Открих кой помага на съпругата ти в интелектуалните й прищевки.
Томас търпеливо се приготви да слуша. Усещаше непреодолимата враждебност на майка си, но си казваше: «Ревност, това е само ревност». Но наистина щеше да се разочарова, ако съпругата му се превърнеше в интелектуалка, губейки своята свежест.
— И какво от това? — окуражи той майка си.
— Щом отидеш да играеш голф, тя ходи на уроци при една възрастна учителка, една от онези кариатиди, които набързо ще ти напълнят главата с поезия и политика. С нея ходи и на концерти, била е дори в Провидънс да разгледа изложба на мебели. След това забелязах, че внимателно оглежда моите мебели — направи презрителна гримаса Елиза. — Сигурно се чудеше дали са бидермайер или чипъндейл. Освен това я чух да казва на невежата си приятелка, че леглото на прадядо ти е неоготически сандък. Как ти се струва?
— А ти откъде знаеш тези неща? — не можа да сдържи усмивката си Томас. — Шпионираш ли я?
— Знам, защото накарах да я следят — спокойно отвърна Елиза.
— Какво?! — Той пребледня от обида.
— За тази работа има професионалисти. Този съвет ми даде викарият от нашата църква. Каза ми: «Преди да съдиш, трябва да разбереш истината».
— Даваш ли си сметка, че това е непристойно?
— Ти си сляп! — невъзмутимо отвърна майка му. — И защо? Защото не знаеш какво прави съпругата ти, нали? Не знаеш дори, че приятелката й Бети, която работи в онзи бордей, идва тук два пъти седмично, за да я обучава.
— Какво искаш да кажеш? — извика Томас, възбуден от разговора.
— Масаж и всички неща, които се правят в козметичните салони, които в повечето случаи са публични домове. Можеш ли да си представиш? Сигурна съм, че тя…
— Ама какво говориш?!
— Накарай я да ти обясни. Попитай я. И й кажи, че аз съм ти отворила очите.
Същата вечер, преди да седнат на масата, Саша бе подложена на разпит. Отначало тя като че ли не разбираше какво става. След това проумя, че е била следена, с усилие запази хладнокръвие и отговори на въпросите, не реагира на провокациите на Елиза, разкри искреното си желание да учи, предложи да покани у дома им госпожа Гулд, за да се запознаят с нея, и накрая с горчивина и сълзи в очите засипа свекърва си с въпроси: