— Фасадата не изглежда зле! — Силвия оглеждаше двойните колони, които заобикаляха главния вход и подпираха отрупаната с цветя тераса на първия етаж. — Хайде да влизаме. После, докато провеждаш интервюто, ще се върна, за да я снимам и отвън.
Клаудия попита на рецепцията за доктор Вайнес. Двете приятелки бяха придружени до един леденостуден кабинет, където ги очакваше висока и елегантна брюнетка.
— Аз съм Инге Бахофен, отговарям за връзките с обществеността — представи се тя. — От отдела за реклама ми казаха, че трябвало да пристигнете утре — добави смутено.
— Дойдохме по-рано, защото работата е спешна — поясни Силвия, докато Клаудия, която стоеше встрани, преценяваше жената пред себе си. «На четиридесет години — а може би и повече, ъгловато лице, костюм на Армани, пръстен с диамант. Не е зле.»
— Аз съм Клаудия Фредиани — представи се тя. — А това е Силвия Силви — фотограф. Репортажът, както предполагам, че вече знаете, ще бъде публикуван в «Смарт». Бихме искали да ни покажете «Бюти Фарм»*, а после, докато Силвия се занимава със снимките, бих искала да интервюирам доктор Вайнес.
[* Бюти Фарм (Beauty Farm) (англ.) — ферма на красотата. — Б.пр.]
— В момента оперира — отвърна хубавата жена, която от време на време нервно приглаждаше тъмната си коса. — Но може би като привърши…
Започнаха обиколката без повече формалности. Разгледаха елегантните стаи, козметичните кабинети в бяло и синьо, специалното отделение за хидромасажи, душовете с кръстосващи се струи и басейна за водна гимнастика. Надникнаха и в гимнастическия салон с обичайните «тичащи пътечки», оборудване за боди билдинг, вибрационни колани за хълбоците и бедрата, уреди за пасивна гимнастика, легла за отпускане в кабини с озон, рогозки от вида татами* за шиацу и тибетска гимнастика. Междувременно Бахофен говореше и превъзнасяше, показваше и величаеше.
[* Татами — рогозка, изплетена от оризова слама. Традиционно се използва в японските домове. Върху тези рогозки хората седят, докато се хранят. — Б.пр.]
Клаудия нямаше намерение да изрежда в материала си цялото това оборудване. Раздразнението, което я обзе, докато слушаше двусмислените обещания за вероятни, но не и сигурни резултати, я накара да премине в атака. Започна да задава въпроси.
— Кажете ми, мадам Бахофен, това истинска клиника ли е, или просто център за разкрасяване? Колко лекари са включени в екипа, ръководен от доктор Вайнес? Вярно ли е, че за някои процедури, свързани с подмладяването, използвате органи на животни, отгледани и убити от вас? Доктор Вайнес само пластичен хирург ли е, или е и вълшебник, който прави еликсирите на младостта? Знам, че клиентите ви са известни личности — аристократи, артисти и така нататък… но вярно ли е, че виконтеса Дьо Бланк си е поправяла бюста, корема и задните части едновременно? И как сядаше след толкова шев и кройка?
— Уместен въпрос! — чу се мъжки глас зад гърба й. — Как сядаше? Не седеше. Висеше като рокля на закачалка, и то в продължение на двадесет дни.
Силвия първа се извърна, Бахофен се ядоса, щом разпозна гласа. Накрая се обърна и Клаудия и свъси вежди, като видя някакъв човек в бял спортен екип. Той току-що бе излязъл от мъжкия гимнастически салон.
Беше висок, с гъсти разрошени коси, бели зъби и бронзов тен. Не беше красив. У него имаше нещо неопределено, което бе трудно да се разгадае. «Не ми харесва» — Клаудия отклони погледа си.
«По дяволите! Хубав е!» — каза си Силвия. Всеки мъж, който я надвишаваше с една педя, й причиняваше мъка.
— Доктор Вайнес — представи го Инге Бахофен.
— О! — намигна Клаудия. — Очаквахме да се появите от операционната.
— Когато спортувам, винаги казват, че оперирам — намигна й той на свой ред и изгледа Бахофен с неприкрито желание да се освободи от присъствието й. — Добре, Инге, сигурна ли си, че разгледаха всичко? Тогава можем да поговорим в кабинета ми.
— Един момент! — спря го Клаудия. — Може ли колежката ми да се движи свободно и да прави снимки?
— Разбира се!
— Добре тогава. — Силвия нагласи обектива. — Вие сте пръв, докторе. Намирам, че сте неустоим в спортен екип…
Преди да успее да й възрази, тя му направи две-три снимки в близък план, а след това се отдалечи, за да го хване целия.
— Благодаря. Другите навярно ще направя след това, дано да сте с риза…
— Винаги ли действа така светкавично? — попита Вайнес смутено. — Като истинските папараци?
— Не се притеснявайте — успокои го Клаудия. — Ако снимките не съответстват на положението ви, няма да ги публикуваме.