— Например фактът, че аз съм специалист по възстановителна хирургия. Пластичната хирургия е последица от първата — отвърна доктор Вайнес. — Минах сериозен курс на обучение в един център в Калифорния. Моят учител не беше Питангай, с цялото уважение, което той заслужава, а Доналд Уая — не толкова известен, но невероятен специалист по възстановителна хирургия. Бих могъл да добавя, че опитът ми се обогатява и защото веднъж седмично оперирам в болницата на кантона в Женева пострадали по време на работа, деца, родени с малформации на устата, хора с изгаряния, които се надяват да добият по-приемлив вид…
Благотворителност! Клаудия бе побесняла, толкова неудобно се чувстваше.
— Но забравете тези подробности — заяви Вайнес. — Те едва ли са от значение за вас.
— Доктор Вайнес, смятам, че това интервю е най-зле обмисленото в цялата ми кариера. — Клаудия рязко се изправи.
— Която вероятно е много кратка, като виждам колко сте млада — усмихна й се той примирително.
— Искате ли да ви изпратя по факса текста, преди да го публикуваме?
Вайнес също се изправи.
— Не, ще ви се доверя. Струва ми се, че вашето списание е двуезично, тъй като се разпространява в Швейцария и във Франция. Вие ли пишете текста на английски?
— Да, това е мое задължение. Майка ми инвестира в мен, като ме изпрати отначало в Лондон, а после и за две години в един американски университет. И всичко това заради «Смарт», нейното любимо списание! Посещавах и курсове по творческо писане. Достатъчно ли ви е това?
— Каква ще станете — журналистка или писателка?
— Кой знае? Ще ви доверя една тайна. — Тя се усмихна. — Мечтая да пиша психологически трилъри. Като Патриша Хайсмит. Впрочем мога ли да ви помоля за нещо?
— Да, ако и аз на свой ред мога да ви задам още един въпрос.
— Съгласна съм. Бих искала да се запозная със Саша Колмар. Тя къде живее?
— Тръгвате по пътя, който води навътре в парка, после завивате вдясно. Там се намира вила «Палма». Но се съмнявам, че ще успеете.
— Защо? Бодигардове ли има?
— Не. Баба ми не приема никого.
— Не искате ли да ми помогнете? — въздъхна Клаудия. — Статията може да стане много интересна.
— Да. Баба е загадъчна личност. Но преди да си тръгнете, бих искал да… — Не се доизказа, защото вратата се отвори и се появи Бахофен.
— Навреме се появяваш, Инге — каза той. — Защо не придружиш журналистката и фотографката до вила «Палма»?
— Защото мадам Саша е уморена и вече не приема никого. — Усмивката на Инге застина.
— Не смяташ ли, че баба трябва да реши това?
— Ако е в състояние да го направи — отвърна тя.
Красивата жена, чиято усмивка бе изчезнала в миг, със сигурност притежаваше повече власт от една обикновена служителка, отговаряща за връзките с обществеността. Но непредпазливо бе изрекла една фраза и съществуващото напрежение между двамата бе излязло наяве.
«Или старата има склероза, или тази Бахофен я държи заключена» — помисли си Клаудия.
— Предполагам, че приключихте с интервюто — каза Инге и тръгна пред нея към централното фоайе. — Кога ще бъде отпечатана статията?
— След седмица.
— Добре.
Нямаше търпение да си тръгнат. Това момиче с бадемовите очи и леко замаян вид виждаше прекалено много, а онази другата — фотографката — бе по-лоша и от ураган.
Излязоха на площадката. Силвия прибра фотоапаратите, обективите и резервните филми в чантата си. Приближи се и се сбогува, след това се опря на вратата на колата, прескочи я и се настани на мястото на шофьора.
— Ваш ли е този стар жребец? — попита доктор Вайнес, който преценяваше ягуара с очите на любител и познавач.
— На баща ми е — щастливо се усмихна Силвия. — Взех го тайно, за да прескочим дотук. Страхотен е.
— Как шофирате? По същия начин, по който правите и снимките ли? — Той се забавляваше.
В този миг Клаудия си спомни, че Вайнес се канеше да я попита нещо, когато ги прекъснаха.
— Докато бяхме в кабинета ви, искахте да ме попитате нещо?
Той кимна, приведе се към нея и прошепна:
— Защо се криете в тези огромни ризи?
Клаудия го изгледа стъписана, после отвърна с усмивка:
— Ще го споделя с вас следващия път, доктор Вайнес.
— Значи той каза: пътя, който води навътре. Вила «Палма»! Може би се нарича така, защото в градината й растат палми.
— Какво си намислила?
— Поне един опит или малко разузнаване. Тази Бахофен не е убедителна.
Продължиха още три километра, после Силвия спря и бързо върна колата назад. Бавно потегли по прашен път, ограден с типичната за Средиземноморието гъста гора. Пътят криволичеше и следваше извивките на хълма. На едно място вдясно дърветата се разреждаха. В далечината се виждаше морето.