— Тук трябва да е. — Силвия намали. Отвъд пътя бе забелязала покрита с чакъл пътека. — Виж там — има вход.
Слязоха от колата и изминаха пеша десетината метра до вратата, на която имаше месингова табела с надпис «Вила Палма».
— Ти виж дали няма някой, а аз ще разузная. — Силвия взе чантата с фотоапарата «Никон» с телеобектив и тръгна да обикаля отвън. След няколко метра започваше стена, която в горната си част бе покрита с натрошени стъкла. Обаче по-нататък от склона, от който се разкриваше морето, вилата се виждаше добре. Тук-там около стената и кулата с тераса на горния етаж се полюляваха палми.
В това време Клаудия се оглеждаше за звънец. Изглежда вилата бе затворена и изоставена. Обаче градината зад желязната ограда не бе занемарена. Тревните лехи не бяха изсъхнали, както и бегониите по края им. В основата на пиниите се виеха зелени растения, а край пътеката, която вероятно водеше до къщата, се редяха храсти касис, отрупани с плод. «Колко жалко — помисли си Клаудия, обзета от желание да си откъсне от плодовете, — за пръв път в живота си виждам плет от френско грозде. И сигурно никой не го яде.»
— Имаш ли две кърпички? — Силвия бе запъхтяна. — Помогни ми, превържи ми ръцете.
— Какво си направила?
— Още нищо. Искам да предпазя ръцете си от стъклата, има едно място, по което човек може да се качи на стената.
Наистина бе открила място в стената, където два камъка се бяха измъкнали от хоросана. Там имаше дупки, в които бе възможно човек да пъхне крака си, за да се покатери.
— Да не си полудяла?! Как ще се върнеш?
— После ще му мисля. — Силвия бързо се покатери и преди да се прехвърли от другата страна, каза: — Чакай ме в ягуара.
След това пъргаво скочи в една леха.
Продължи да се движи внимателно към по-откритото пространство в градината, откъдето се виждаше морето. Все още бе под дърветата, когато внезапно спря. Застана неподвижно и дочу шумолене в тревата. Беше само вятърът, но мисълта, че е нахлула в чужда собственост, я караше да стои нащрек. Приклекна, сви се зад един храст и погледна напред. Фасадата на къщата гледаше на юг. Слънцето я огряваше само от едната страна.
«Най-неподходящата светлина оттук — помисли си, докато нагласяваше обектива. — Трябва да се обърна натам.»
Щорите на трите стъклени врати бяха пуснати. Застланият с чакъл път стигаше до стълбите и тази част на градината приличаше на тераса. Оттам хълмът стръмно се снижаваше и се виждаше хоризонтът. «Няма път за отстъпление от тази страна…» Под голям чадър бяха разположени два фотьойла от ракита. До каменната маса на една поставка бе кацнал необикновен сив папагал с червена опашка.
Навън нямаше никого… Внезапно странната птица се оживи, изду перата си и нададе дрезгав вик. Силвия, която го наблюдаваше във визьора на фотоапарата си, бе почти сигурна, че той я забеляза. Приведе се още, за да се прикрие. Побиха я тръпки: тази птица… В този миг някой се размърда в един от фотьойлите. Силвия стаи дъх.
Ето я! Беше с гръб към нея, но виждаше как подава побелялата си глава над фотьойла. Тя е! Старата!
Силвия пропълзя по-напред, като се укриваше зад един храст. След това се просна на земята и намести пред себе си фотоапарата «Никон» с дългия телеобектив. «А сега се обърни, обърни се, направи ми това удоволствие…» Беше уплашена и възбудена. «Искам я, искам я тази снимка! Представям си физиономията на баща ми при вида й!» Баща й бе прочут фотограф и тя бе в непрестанна надпревара с него.
Приклекна ниско в тревата, защото някой излезе от къщата — едно момиче носеше поднос с кана плодов сок и чаша.
— Мадам, искате ли да завъртя чадъра? — попита момичето и постави подноса върху каменната маса.
Възрастната жена рязко махна с ръка и се изправи отегчена. Взе семки от една купа, разтвори дланта си и папагалът внимателно започна да ги кълве…
Това беше идеална възможност за Силвия да снима. Възрастната дама галеше папагала и се усмихваше.
Ветрецът леко рошеше косите й, които бяха съвсем бели. Сигурно бе стогодишна, но изглеждаше много здрава!
По-късно Силвия подробно разказваше колко снимки е направила, като се е прикривала между храстите и се промъквала все по-напред, за да снима старицата и в близък план. Спускаха се по завоите към магистралата.
— Това е първата снимка в живота ми, която наистина откраднах!
Силвия описа как се е промъкнала до главния вход, за да излезе. Между виещите се растения бе зърнала една колонка с бутона, отварящ вратата.