Иван Ефремов
Диамантената тръба
Диамантената тръба
Началникът на главка1 отмести раздразнено пълната с угарки пепелница и погледна с негодувание събеседника си.
Слаб, дребничък, белобрад, събеседникът му потъна в голямото кожено кресло, като се сви и прибра краката си. Очите му искряха през очилата с непримирима упоритост.
— Трета година работи Евенкийската експедиция и никакви резултати! — подхвърли началникът.
— Как тъй никакви? А кимберлитите?2
— Добре, че стана дума за кимберлитите. Знаете ли, че академик Чернявски даде за тях отрицателно заключение? Той не признава тази скала за кимберлит. И изобщо, Сергей Яковлевич, на мен лично всичко ми е ясно. Та това е огромен неизследван край. Експедицията струва скъпо, особено след като вие придадохте към нея и гравитационна група. А резултати няма. Аз настоявам категорично да се спре работата! Нашият институт има много по-неотложни задачи и изразходването на огромни средства за такъв род изследвания е във вреда на практическата дейност. С това да свършим…
Началникът на главка се намръщи недоволно и хвърли цигарата. Директорът на института, професор Ивашенцев, който седеше в креслото, рязко се изправи:
— Вие спирате една работа, която трябва да донесе милиони на страната, и не само икономии, а и преки приходи от износ!
— Досега тази работа е донесла само разочарования. Впрочем аз вече казах, че за мене всичко е ясно. Решението ми е окончателно.
Началникът стана. До него професорът изглеждаше съвсем малък и беззащитен. Той се вдигна мълком от креслото и си оправи очилата. След това измърмори нещо неразбрано и подаде на началника един кръгъл камък.
— Видях го вече — отговори сухо началникът. — „Река Мойеро, река Мойеро!“ Три години слушам! И тази грикваитова скала3 също ми показвахте.
Професорът се сгърби над чантата си, като закопчаваше непослушната ключалка.
На началника му стана жал за учения. Той се приближи до Ивашенцев:
— Сергей Яковлевич, трябва да признаете, че съм прав. Не разбирам вашата упоритост по този въпрос…
— Всяка работа — прекъсна го Ивашенцев — се ръководи по-лесно, когато се отнасяш към нея безпристрастно. А аз не мога да бъда безпристрастен. Разбирате ли? Аз вярвам твърдо в това дело, с цялата си душа! Само огромни, неизследвани, трудно достъпни пространства стоят между теоретичното заключение и реалното доказателство. Вие ще кажете, разбира се, че това е вече достатъчно, за да се провали делото. Да, зная: държавни пари и други такива!… — започна да се сърди професорът, макар че началникът и не мислеше да възразява. — Познавате ли железния закон на икономиката? За да се спечели един милион, трябва да се похарчат седемстотин хиляди! А ние очакваме десетки, стотици милиони…
С тези думи той се отправи към вратата.
Началникът погледна подир него и поклати глава.
Като се върна в института, професор Ивашенцев нареди на секретаря си веднага да повика при него началника на производствения отдел.
— Какви са последните ви сведения от Чурилин? — попита той, когато началникът влезе в кабинета.
— Последните сведения получихме преди един месец, Сергей Яковлевич.
— Зная това. А нови сведения никакви ли няма?
— Не, засега нищо няма.
— Къде могат да бъдат те сега според вас?
— Чурилин съобщи за пристигането си на езеро Чирингда, във факторията4. Тръгнали надолу по Чирингда към Хатанга, а оттам трябвало да прехвърлят върха Мойеро. Може би са завършили вече този маршрут и се приближават към Туринската култбаза — такъв беше планът им. Но планът е едно, а тайгата — друго…
— Това ми е добре известно, благодаря ви.
Като остана сам, професор Ивашенцев се отпусна върху облегалото на креслото и се замисли. Пред неговия мислен поглед изникна картата на огромната област между Енисей и Лена. Някъде в центъра й, сред хаоса от ниски планини, прорязани от безбройни рекички и покрити с непрекъсната блатиста гора, се намираше експедицията, която той бе изпратил подир своята… мечта. Професорът извади от чантата си камъка, който беше показвал на началника на главка. Малкото късче тъмна скала беше плътно и тежко. Върху грубо зърнестата повърхност на неговия лом святкаха като ситни капчици многобройни кристали от пироп — червен гранат — и блестяха с чиста, свежа зеленина примесите от оливин. Тези кристали се открояваха ясно върху светлия гълъбовозелен фон на хромдиопсидовата маса. Тук-там святкаха миниатюрните светлосини пламъчета на дистена5. Скалата очароваше окото с пъстрото съчетание на чистите си цветове. Професорът обърна образеца на другата страна, където върху фон от бяла емайлова боя стоеше надпис: „Река Мойеро, южният склон на Анаонските планини, експедицията на Толмачов, 1915.“
2
Кимберлит — плътна туфообразна скала от групата на ултраосновните, т.е. с малко съдържание на кварц и увеличено съдържание на желязо и магнезий.
3
Грикваит, грикваитова скала — скала от гранат, смесен с оливин, образувана в много дълбоки зони на земната кора.